През годините, когато Стойчо Младенов и привържениците на ЦСКА биеха камбаната, че срещу 31-кратните шампиони на България по футбол се води война, понякога на някои от нас това се струваше малко преувеличено. Най-вече с оглед това, че е национална черта винаги някой друг да е виновен за определени неуспехи или злополуки.
Е, в последните дни се убеждавам, че хибридните "военни" действия срещу ЦСКА са абсолютна реалност и съм сигурен, че ще стават все по-безцеремонни. А повод има - точно както при предишния период на Стойчо Младенов като старши треньор на "армейците", така и в момента "има опасност" ЦСКА да спечели 32-рата си титла.
Както отбелязаха и от клуба преди два дни, наистина е поразително "съвпадение" как след като Борислав Михайлов оттегли оставката си и се завърна начело на Българския футболен съюз, който по принцип ми прилича повече на пиянско сборище, ЦСКА започна да губи дела в КАС по идентични с вече спечелени дела казуси. Ако някой съзира в това прекалена конспиративност, незабавно да се прости с илюзията, че спортният арбитраж няма много общо със справедливото европейско правосъдие.
На втори план, след като се осигури имиджов и финансов удар срещу ЦСКА, който да разстрои обстановката в клуба и да поизмени приоритетите му, на сцената излязоха стандартните спортни медийни бухалки (Макар че те никога не са слизали от нея, но сега са особено активни). Тяхната роля сега е ежедневно да подсилват ефекта от ударите с дописки - как "армейците" понасят тежки удари, как еди-кое си е под заплаха, как всъщност Стойчо Младенов е виновен за договорите на Бенжелюн и компания. Признавам си, за последното и мен спомените подлъгаха в първия момент, ала по-запознатите и паметливите ми припомниха фактическите обстоятелства от онзи исторически период. А тя е, че тогава Младенов беше тотално игнориран от т.нар. Титани, които взимаха футболисти на килограм без да съгласуват това с треньорския щаб.
Та една от бившите медийки от общия пакет, един откровено "син" вестник и едно сайтче (несъмнено доста успешно), което се помещава в офис, собственост на един футболен президент (феновете на ЦСКА бързо ще се сетят за кого става на въпрос), с наближаването на мачовете от пролетния дял на първенството от сутрин до вечер се скъсват да "рисуват" черни картини за настоящето и бъдещето на ЦСКА.
Споменатите два етапа от войната срещу 31-кратните шампиони на България по футбол е ясен знак, че както и през 2015, така и сега ще бъдат взети всички възможни мерки, за да се попречи с не спортни средства на ЦСКА да стане шампион. Поръчителите и изпълнителите ясно осъзнават, че свършеното досега няма да е достатъчно, за това съвсем в реда на нещата е "червените" да бъдат подготвени за брутално поръчково съдийство срещу тях. То ще е в, надяваме се, предсмъртните в преносния смисъл мигове на това ръководство на Българския футболен съюз. Но все пак, за съжаление, поне в рамките на март хлябът и ножът ще са в неговите ръце. А може би и след това, защото е твърде възможно да саботират успешно редовния мартенски конгрес.
Ако титлата в българския футбол се реши по честен спортен път, това ще е една от най-хубавите изненади, случвали се в българския футбол в последните 30 години. Шансът за това обаче е минимален, ако възможно най-скоро Борислав Михайлов и сие не освободят ръководните си постове в БФС.
Да се чуди човек обаче, защо им е на поръчителите да влагат толкова ресурс във възпрепятстване на противника, вместо да спрат да сменя треньорите си като носни кърпички и да направят отбор от класния си състав. Явно става въпрос за болно его, комплекси, липса на истинско визионерство и изкривено разбиране за успех. Но успехите по втория начин (извън рамките на честната игра) никога не продължават вечно и не остават ненаказани. Ако на поръчителите не им се вярва, да питат Лучано Моджи.