Във време на война, когато спортът е едно от малко разсейващи ни приятно неща, и последна около седмица и половина без клубен български и европейски футбол, фокусът на повечето спортни фенове бе насочен към тенис "Мастърса" в Маями. И те със сигурност спечелиха от това, защото заедно с тенис маниаците тази нощ успяха да видят една от първите много сериозни утвърждаващи крачки на Карлос Алкарас като следващия тенис Великан.
Да, отдалеч личи, че точно това испанско момче ще е действителният наследник на ерата Федерер-Надал-Джокович, и много по-малко като такива ще се явяват Даниил Медведев, Стефанос Циципас, Саша Зверев и останалите от компанията на средното поколение, което сега хваща от последните години на споменатите тенис легенди. Или по-скоро, в повечето случаи изброените и други ще са подгласници на Алкарас. Не защото не са талантливи и тенисисти с огромни качества, а просто защото Алкарас има всичко, за да е най-добрият в своето предстоящо време.
Е, без перфектен сервис, но той със сигурност ще стане такъв. Карлос е едва на 18 години...
Обобщеното в горните редове може да се подкрепи лесно с конкретика, като най-силният аргумент е направеното от Алкарас тази нощ - той спечели четвъртфинала си в Маями срещу намиращия се във формата на живота си Миомир Кецманович, правейки пълен обрат в сетовете. Абсолютно подсилващ фактор е, че Кецманович е и по-опитен от испанеца. Не с много, но все пак разликата от четири години е факт и тя има значение.
Този мач ми напомни защо преди 17 години станах фен на Рафаел Надал. Тогава, през 2005 година, Матадора от Манакор и към момента най-великият тенисист при мъжете за всички времена спечели "Мастърса" в Мадрид, обръщайки от 0:2 опитния хърватин Иван Любичич. В онзи ден 19-годишният Надал отказа да се предаде, гонеше и връщаше почти всичко, раздаваше изумителни форхенди, падаше, ставаше и в крайна сметка победи много по-опитния си съперник. Радостта му тогава трая кратко, защото след мача бе установена тежка контузия за него.
Снощи видях същото от Алкарас, по ирония на съдбата отново срещу тенисист от Балканския полуостров. Младият Карлос гонеше и често връщаше всичко, раздаваше впечатляващи, бих казал и специфични форхенди, вкарваше дори прилични сервиси и в крайна сметка спечели.
Все пак е важно да се отбележи, че и през 2005 Надал, и снощи Алкарас имаше подкрепата на публиката. Това не е без значение.
Няма как да се пропусне и фактът, че двамата испанци се срещнаха преди седмици на "Индиън Уелс", където младият бъдещ Великан дори поведе в сетовете на настоящия най-голям Великан в тениса при мъжете. В крайна сметка накрая по-логичното се случи - Надал победи, но Алкарас го затрудни много. Меко казано.
Извън аналогията с Надал и чисто игровите сравнения с него, Карлос Алкарас има и други оръжия и специалитети. Като оръжие е бекхендът с две ръце - удар, който е един от силните на Новак Джокович, а специалитетът му са прецизните и виртуозни къси копки, за които не съм сигурен на кого точно са запазена марка във времето назад, пък и сега извън младия испанец.
В заключение нямам съмнение, че той ще спечели и полуфинала тази нощ срещу Хуберт Хуркач, и бъдещия финал в неделя срещу един измежду Каспер Рууд и Франсиско Серундоло.
Момчето има не само качества на страхотен тенисист, но и характер, излизащ наяве и от поведението му, и от изражението на лицето му.
А в майсторството му можете да се убедите чрез това видео обобщение на мача му с Миомир Кецманович: