Легендарният вратар Георги Петков гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Той е рекордьор в българския футбол, като е най-възрастният играч в цялата история на този спорт у нас. На 46 години продължава да е активен състезател и да помага на най-стария столичен клуб Славия.
Предлагаме акценти от интервюто с Петков:
- Как успяваш да се съхраниш за дълга кариера на толкова рисков пост като вратарския? Има ли тайни, методика, рецепта?
- Може би най-важното е, че през годините съм се опазил от тежки контузии. Преди няколко месеца получих една, но благодаря на Господ, че всичко се размина. Другото е, че промяната при мен дойде, а може би и това дълголетие, с раждането на моята дъщеря. Вече като имах дете, това се случи преди 10 години, начинът на живот, на режим, всичко се промени в мен. Станах по-дисциплиниран, по-отговорен, спазвам хранителен режим. Естествено, гледам по-раничко да си лягам, сутрин по-раничко да ставам – в 6:30 часа да си изпия кафето, след това да приготвим дъщеря ми за училище и така тръгва денят ми.
- Споменахме за контузията – не ти ли мина мисълта за „Стоп“ след онзи сблъсък с Жорди Кайседо от ЦСКА през февруари? Линейка, болница, риск за живота ти…
- Неприятно беше. Преди малко казах, че това е една от тежките контузии, не съм имал много такива. Може би това повече ме мотивира и не може една такава контузия да ме откаже. Една от причините беше, че дъщеря ми в болницата ми каза, че иска още да ме гледа по телевизията.
- Собственикът на „червения“ клуб Гриша Ганчев и твоят колега Стоян Колев ти се обадиха в болницата – как го прие? Изобщо имаш ли лошо отношение към някого в ЦСКА?
- Не. Приемам го нормално, човешки. Едно голямо благодаря. Все пак преди всичко сме хора. Обадиха ми се да ме питат просто как съм и дали имам нужда от нещо. Приемам ги като противници на терена. Иначе извън терена, с всеки съм приятел. Обаче на терена съм малко чепат човек.
- Поглед отстрани, без да те карам да правиш анализи – как видя Левски и ЦСКА, развитието им? Метаморфоза имаше при тези два отбора…
- При Левски с връщането на Станимир Стоилов беше ясно на всеки, че Левски няма да е в това положение, в което беше. Работил съм с г-н Стоилов, знам какво може. Бях убеден и хората са убедени, че той ще го направи това нещо, което се и случи. Благодарение на него половин България в момента са щастливи и се радват на тези успехи. А колкото до ЦСКА – странни неща се случват в този голям клуб. В първия полусезон загатнаха, че могат да спрат Лудогорец най-накрая, но нещо се случи около зимната подготовка. Дали с футболисти, дали самата подготовка не е проведена, както трябва, но видяхме, че през втория полусезон ЦСКА не беше на себе си.
- Предстоят мачове на националния отбор в Лигата на нациите. Едно време Любо Пенев говореше за „отлепяне на ютията“. Вярваш ли, че може да се случи това?
- Всичко се свежда до резултати. Не ми се мисли, ако отново загубим в двубоя със Северна Македония. Това ще е възловият мач. При поражение пак ще станат едни раздори, сигурно смяна на треньора и пак се почва едно и също - ще чакаме следващите квалификации… Затова за мен е много важен този мач, защото при една победа нещата наистина могат да тръгнат в положителна насока, за да може да имат самочувствие футболистите, хората да се върнат по стадионите и да се подкрепи националният отбор, както беше едно време.
- „Славия“ има една от малкото добри школи в България. Имаш ли поглед дали даровитите за футбол деца намаляват, от една страна и от друга, какво е състоянието на националните формации при юношите?
- Имам наблюдения, всеки ден съм на стадиона, почти по цял ден стоя. Наблюдавам и децата, и юношите. Просто ръководството на Славия е приело този ход да се набляга на юноши от клуба и при нас дават резултати. Както виждате, във всяка една година имаме по две-три момчета, които са в мъжкия отбор и след това заминават в чужбина.