С унизителните си резултати през последните дни футболните национали успяха фокусират върху себе си целия негативизъм на спортната общественост в страната и така отклониха вниманието от неволите на друг спорт, който до скоро минаваше за успешен за България на национално ниво.
Това коментира във "Фейсбук" Виктор Кирков.
Мъжкият представителен тим по волейбол записа 4 загуби в първите си 4 мача от Лига на нациите срещу отборите на Сърбия (1:3), Германия (2:3), Полша (0:3) и Канада (2:3). Тези резултати не са изненадващи, имайки предвид, че същият отбор, макар и в различен състав, миналата година завърши на предпоследно място от 16 отбора в турнира. Очевидно и този сезон ще се бори с Австралия за същата позиция в крайното подреждане и оцеляването си в състезанието.
Същевременно жените все пак успяха да вземат една победа от първите си четири мача в Лига на нациите тази година. Българките надиграха състава на Нидерландия с 3:2 и загубиха от тези на Тайланд (0:3), Сърбия (0:3) и Турция (0:3). Тук също няма изненада, тъй като женският национален тим на България въобще не трябваше да участва в турнира след изпадането му през 2019 година, но изваждането на Русия от състезанието през тази пролет, заради войната в Украйна, оваканти едно място.
Считаният до скоро за най-успешен колективен спорт на национално ниво в страната вече е загубил напълно ореола си и с всяка изминала година губи все повече позиции, оправдавайки се с подмладяване, което не е спирало от 2016 година до днес. Мъжете са на 23-то място в световната ранглиста, а жените са 18-и. Да, сравнено с българския футбол, който е на предпоследно място в своята група в предпоследната лига (Лига С) на УЕФА Лига на нациите, това си е направо грандиозен успех, но трябва да се отчете и много по-слабата конкуренция в самия спорт.
Истината обаче е друга и тя е, че
БЪЛГАРСКИЯТ ВОЛЕЙБОЛ Е НА ДОИЗЖИВЯВАНЕ.
Имах щастието като журналист да отговарям за ресор „Волейбол“ по времето, когато българите бяха недоволни, ако мъжкият национален отбор излезе извън топ 4 на някое състезание. Днес интересът ми към този спорт е провокиран от факта, че дъщеря ми го тренира от близо 2 години. На база на наблюденията ми през последните два сезона в женско направление, мога да твърдя, че в него добрата перспектива е по-скоро илюзия.
Като изключим „Марица Пловдив“, в нито един клуб не се прави селекция. Разчита се на момичетата, които сами почукат на вратата на залата. Шампионките от Пловдив са ръстови състезателки с добра кондиционна подготовка, но на пръв поглед повечето от тях са с над 20% телесни мазнини. Въпреки наднормените килограми пловдивчанки играят доста силов и динамичен волейбол за местните стандарти. На практика „Марица“ няма никаква конкуренция и без проблем бие всичките си съперници на около 10 точки всеки гейм. „Надбягването с един кон“ обаче със сигурност не им влияе много мотивиращо и не подпомага развитието им.
В 90% от клубовете децата са фокусирани върху резултата и не се забавляват, за което основна заслуга имат амбициозните и крещящи треньори. Това в голяма степен убива желанието за тренировки и игра на волейболистките, спомага за отказването им от спорта и обяснява защо в старша възраст половината момичета са кадетки, т.е. около 4 години по-малки.
Никъде (може би освен в „Марица“) не се обръща внимание на психическата и кондиционната подготовка, храненето, възстановяването и всички останали елементи на професионалната подготовка на един спортист.
Почти навсякъде липсват нормални условия за тренировъчен и състезателен процес.
Финалите при кадетки се играха в залата на ЦСКА на „4-ти километър“, която е без климатизация и температурата вътре беше около 35 градуса. Половината зали текат зимно време, а
тази на волейболна академия „Стойчев-Казийски“ е направо опасна,
заради малките отстояния до стените и присъствието на хандбални врати в непосредствена близост до игрището.
Не зная как се развива мъжкото направление във волейбола, но считам за показателно, че най-добър в представителния тим в момента е синът на Владо Николов – 18-годишният Алекс Николов.
На фона на цялата тази волейболна тегоба, през последните 7-8 години волейболната федерация не спира да организира големи международни първенства – европейско за мъже (2015, 2023), световно за мъже (2018) и куп други международни състезания за всякакви възрасти, за които уважаемият данъкоплатец плаща общо десетки милиони, вместо тези пари да се инвестират в бъдещето на спорта и децата, които го практикуват.
Да, непопулярните мерки не дават престиж и процентни отчисления от храна и настаняване на гостуващите отбори, но носят удовлетворение, че си управлявал добре и дал перспектива за развитие на стотици деца.