Бившата национална състезателка по художествена гимнастика, сега треньор и съдия Кристина Рангелова-Янкова е родена на 24 януари 1985 г. в София. Кристина е част от първия ансамбъл на България, който печели олимпийски медал – бронзов от игрите в Атина 2004 г. С националния ансамбъл Кристина е 7-ма на игрите в Сидни 2000, световен шампион през 2005 г. и европейски шампион 2003 г. През 2009 година прекратява състезателната си кариера. Завършва Националната спортна академия с магистърска степен по спортен мениджмънт и бакалавърска степен за треньор по художествена гимнастика.
През 2006 г. Рангелова се омъжва за каскадьора Петър Янков, от когото има дъщеря Никита през 2007 г. и Далия през 2010 г. През 2012 г. семейството се мести да живее и работи в Ирландия. Кристина Рангелова създава свой клуб по художествена гимнастика, след време води и националния отбор на Ирландия. Ангажиментът ѝ продължава и сега, но семейството ѝ се прибра в България миналата година. Ето какво сподели Кристина Рангелова за живота си в Ирландия и тук.
- И двете ми деца се родиха в България. Когато заминахме за Ирландия, малката беше на 2, а голямата на 5 г. Наскоро си говорихме с малката и тя ни предупреди, че като стане пълнолетна, ще се върне в Ирландия, защото там е свикнала, там са приятелите ѝ, там ѝ харесва. Впрочем там животът на децата е много лесен, всичко им е дадено наготово. С мъжа ми доведохме децата обратно в България, за да се научат да се борят. В Ирландия е масова практика единият родител да работи, а другият да си гледа петте деца. Всичко е уредено. Социалната система там така помага на всички, че в България хората дори не могат да си го представят.
- Каква е здравната система в Ирландия?
- О, здравната система е много зле. Вкарват те в списъци и чакаш месеци наред за преглед или да влезеш в болница. Докато чакаш за преглед при кардиолог, може и да умреш. Там липсват местни специалисти и канят лекари от чужбина. Докторите им са основно индийци. И много български лекари работят там. Липсват и медицински сестри. На джипито даваш 50 евро само, за да те погледне, а после той те вкарва в списък за специалист и оттам се почва великото чакане. Ако състоянието е спешно, викаш линейка и те откарват в болница. Но ти си поемаш всички разходи по лечението. Трябва да плащаш над минималната здравна застраховка, за да ти се покрива спешното лечение.
- Как родихте децата си – със секцио или естествено? Казват, че заради стегнатата мускулатура спортистките обикновено раждат със секцио.
- Абсолютно естествено. Родих ги без да кажа „гък“, даже докторът в „Шейново“ се учуди. Нямах никакви проблеми. Не напълнях, а в момента съм по-слаба от националните състезателки на България. Като гимнастичка тежах 53 кг и пак съм си толкова.
- А как се храните?
- Не ям хляб, но не защото не ми се яде или пазя диета, а защото така съм научена в спорта. Много рядко ми се налага да хапна филийка хляб, когато пътувам. Не ям и картофи, позволявам си повече ориз. Храня се предимно с месо, салата, плодове и ядки. Така съм си свикнала от състезателните години. Но свикнах и нещо много лошо – да не пия вода. Това ми е проблем сега.
- Значи като гимнастичка не сте спазвала драстични диети?
- В нашия отбор не бяхме на диета, защото всички изглеждахме много добре визуално. Бяхме слабички и доста високи. И сега сме си същите, нито една от нас не е напълняла.
- Получавала ли сте травми като гимнастичка?
- Имам дискови хернии на гръбнака. Получих ги по време на лагер в Монпелие, Франция. Имахме тренировка и в един момент просто си останах неподвижна на килима. Изнесоха ме на ръце. Там имаше много добър кинезитерапевт, който успя с иглотерапия да ме позакрепи. Първите 15 дни бяха много тежки, можех да си движа само врата. Бях на легло. Операция не съм правила. Като се прибрахме в България ме лекуваха с инжекции. Така се пооправих. Но на Олимпиадата в Атина играх с болки в кръста. После с времето проблемът отшумя. Докато бях бременна, не съм чувствала болки. И сега нямам, въпреки че постоянно показвам на състезателките си различни елементи. Добре се чувствам. Единствено ми отичат краката, но може би е нормално, вече съм на 37 години.
- Играя тенис от време със съпруга ми. Отделно показвам на децата всяко нещо на килима. Даже и днес имам клас – водя онлайн мастър курсове със състезателки на Швейцария, Ирландия и други страни. Водя и частни уроци на няколко деца 2-3 пъти седмично.
- Как се разви кариерата ви на треньор?
- В началото моят мениджър ми намираше треньорска работа в чужбина за по 1-2 месеца. Но вече бях с две деца и ми беше трудно да пътувам и да търся кой да ги гледа. Затова с мъжа ми решихме да заминем някъде и да работим постоянно. Първата оферта беше от Дъблин (Ирландия) и я приех. Започнах работа в новоучреден клуб на руска треньорка, където изкарах две години. Децата бяха доста талантливи и постигнахме много успехи. Но шефовете се преместиха в Люксембург. Тогава се прибрах в България, прекарах Коледата вкъщи. Ненадейно ми се обадиха родители на гимнастичките и ме помолиха да се върна в Дъблин: „Намерили сме ти зала, килим, апартамент. Моля те, върни се“. Така пак цялото семейство се върнахме, а клуба по художествена гимнастика вече беше мой и го регистрирах под името „Елит“. В него тренирах над 100 гимнастички и изкарах осем години. Доста от моите състезателки влязоха в националния отбор на Ирландия, участваха на големи състезания. Направихме и ансамбъл. Във всички възрасти на националния отбор имахме деца от нашия клуб. Затова през 2016 г. ме поканиха да стана национален селекционер на Ирландския отбор. На по-късен етап започнах да движа и цялата логистика – организацията на лагери, състезания, селекция, всичко.
- Защо семейството ви се върна в България?
- По време на пандемията осъзнахме, че е много трудно да пътуваме. Трябваше непрекъснато да правим PCR тестове, не се знаеше дали ще можем изобщо да се върнем обратно. Дефакто с мъжа ми се върнахме заради децата – да могат да са с бабите и дядовците си. Нашите родители вече са на възраст и е добре да се чувстват обгрижвани. Решихме, че по-важно от семейството няма и че в такива трудни времена е добре да сме заедно и да се чувстваме щастливи. Иначе от финансова гледна точка и аз, и мъжът ми бяхме много добре в Ирландия. Той се снимаше като каскадьор в големи филмови продукции – „Викингите“, „Валхала“ и други. Дори когато си идвахме за кратко в България, и тук снимаше. За децата ни в България е доста по-дисциплиниращо – и в училище, и в спорта.
- Те се пробваха в художествената гимнастика, докато живеехме в Ирландия. Но там системата е друга – бяха на училище по цял ден, няма спортни училища. Тука могат да получат много повече. Малката Далия е на 12 г. и тренира конен спорт, а сега се записа и волейбол. А пък голямата Никита е на 15 г. и от дете освен с гимнастика се занимаваше с пеене. Накрая остана само пеенето. В Ирландия завърши осем нива в Роял айриш академи (музикалната академия), а тук влезе да учи в Музикалното училище.
Аз обаче все още съм на договор с Ирландската федерация по художествена гимнастика и главен треньор на националния им отбор. Затова пътувам често дотам и обратно. От време на време съдийствам на състезания в България, помагам на нашата федерация.
Мара КАЛЧЕВА/"Доктор"