Играта с ръка във футбола не е позволена, откакто самата игра съществува. Единствено вратарите имат тези правомощия и то в строго определена зона, която е еднаква за всички. Но в последните години наблюдаваме една тенденция за промени в правилника, които да отиграят различни сценарии, при които играта с ръка да се счита за нарушение и при кои да не. Резултатът е повече от кошмарен за любимата ни игра, защото дори футболни величия от ранга на Хосеп Гуардиола признават, че не разбират тази част от регламента.
Ако един от най-успешните треньори на всички времена не може да си обясни тази част от играта, тогава какво остава за обикновените зрители.
Авторитетното издание The Athletic извади някои от най-пресните случаи, в които докосването на полеви играчи до топката с ръка се тълкува по коренно различен начин в привидно сходни ситуации.
Един от тези случаи е в срещата от Висшата лига между Уест Хям Юнайтед и Борнемут, в който Курт Зума се разписа след изпълнение на корнер. Френският бранител се озова на правилното място в правилния момент, за да може да довкара кълбото в мрежата в добавеното време на първата част. Секунди по-рано обаче при борбата за високата топка Тило Керер очевидно играе с ръка в зоната на левия си бицепс. ВАР преразглежда случая и съдията Дейвид Куут потвърждава първоначалното си решение и голът е признат.
Какво казва правилника, както е разписан от IFAB (Международния борд на футболните асоциации)?
Нарушение е, ако играч:
Умишлено докосва топката с ръка. Например: Ако ръката прави движение към топката; Докосва топката с ръка, когато крайникът прави тялото необичайно голямо. За такъв случай се счита, когато позицията на ръката не е следствие от движението на тялото на играча за специфичната ситуация; Отбележи гол директно с ръка дори това да е случайно, включително от вратаря или веднага след като топката докосне ръката по случайност;По последната точка бе направена най-скорошната корекция, тъй като през сезон 2021/22 се вземаше предвид и играта с ръка на хората, които доставят финалното подаване преди изстрела към вратата от голмайстора. Ако вземем това предвид за гола на Зума срещу Борнемут, тогава можем да заключим, че регламентът е спазен, колкото и нелепо да звучи това.
Маркъс Рашфорд пък видя по-рано своето попадение срещу Евертън да бъде отменяно, след като шпагатът на Джеймс Тарковски стана причина кълбото да се спре в зоната между корема и дясната предмишница на английското крило. ВАР тогава взе решение, че тялото на Рашфорд е неестествено голямо от позицията на ръката му и отмени гола.
Новият регламент в най-общи линии иска да ни каже, че играта с ръка вече е позволена при един куп ситуации. Това обаче не допринася по никакъв начин за атракцията във футбола, а по-скоро служи за основание все повече хора да се гневят на решенията, вземани след разглеждане от видео-асистентите.
Имаме отлично действаща технология на гол линията, която може да ни покаже дали топката е преминала със 100% от обема си. Тестовете на полуавтоматичната система за засада изглеждат обещаващи и съвсем скоро нелепите чертежи по екрана ще останат в миналото в името на справедливостта. Но по отношение на докосванията с ръце нещата отиват от лошо към ужасно, макар до неотдавна единствената позволена игра с ръка да бе, когато крайникът е плътно прибран до тялото. Кое наложи тези интерпретации, едва ли някой някога ще може да ни отговори.