Изпълнителният директор на Локомотив Пловдив Павел Колев говори пред „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT. Той говори за напрежението и различията при „смърфовете“, които вече са изгладени. Освен това си припомни периода в Левски на същата позиция.
„Това е една много дълга тема. Накратко – имах конкретни очаквания каква работа ще върша в Локомотив Пловдив, след това имахме и разминавания основно по как да се развива клуба в стратегически план през следващите години и, разбира се, вечният проблем с взимането на решения и кой ще ги взима. Този проблем съществува в целия български футбол и е свързан с начина, по който са устроени клубовете като акционерни дружества. Тази структура е създадена предимно заради предимствата, които дава да обединява хора и капитали за постигането на определени цели. По рационален начин разделя собствеността от управлението, което се поверява на професионално подготвени кадри. Този капитал би трябвало да се управлява от хора с правилното образование. Когато това не се случва и решенията не се взимам от назначените за това, обикновено отговорността се размива и се стига до ситуацията, в която хората, които взимат решенията са и собственици и трябва да се събудят с едно чувство на вина сутрин, гледайки се в огледалото сутрин, че са сбъркали и загубили пари, обаче няма от кого да търсят отговорност. Обира пешкира треньора, изпълнителният директор и т.н., само че те в повечето случаи нямат влияние върху решенията. Повечето пъти не ги и питат. Не казвам, че това е случаят в Локомотив Пловдив, не ме разбирайте погрешно“, заяви Павел Колев.
„Ние имахме разминавания как да се прави селекционната политика, как да се организира процеса на решения, който според мен трябва да е вътре в клуба, за да има хора, които да носят отговорност. Това трябваше да изчистим, сега към момента имаме разбирателство и вървим напред в синхрон. Ще трябва време, за да поизчистим структурата. Аз се радвам, че в лицето на Илко Пиргов имам човек, аз настоявах от самото си идване да има спортен директор, по простата причина, че винаги съм вярвал, че идеалната структура е под формата на триъгълник. Ъглите са изпълнителен директор, спортен директор и треньор и ако това нещо не върви в хармония нещата се чупят. В момента го имаме този триъгълни. Надявам се лека-полека да наместим и другите неща“, допълни той.
“Аз не искам да се ангажирам с конкретни констатации в другите клубове, аз само загатнах. Не навсякъде е така със сигурност. В началото работехме, мисля, че имахме добра стиковка. Когато започна първенството обаче, изиграхме 1-2 мача и започнаха да се появяват оферти за наши играчи, които ми изглеждаха леко обидни за клуб като Локомотив Пловдив. От там се получи напрежението и мисля, че към този етап сме го изчистили“, каза още изпълнителният директор на клуба.
Той назова и как е разпределена отговорността в тима вече.
„Между мен, Илко Пиргов и старши треньора Томаш. Моята задача не е да се бъркам в оценката дали даден футболист да е продаден или не, казвам си мнението, но то не тежи толкова. Аз гледам в перспектива и се опитвам да планирам развитието на клуба след третата година. Спортният директор мисли малко по-дългосрочно. Той все пак трябва да има много детайлни наблюдения върху това първият отбор от какви футболисти ще се нуждае в следващите трансферни прозореца и какво е състоянието в школата. Треньорът по дефиниция мисли 6 месеца – 1 година напред, за него са най-важни резултатите. Имаме в лицето на Александър Томаш и неговия щаб, че те работят много добре и вършат чудесна работа, то се вижда по представянето на отбора. Имаме много разбирателство с тях, успели са да ни изградят стил. И той започва да дава резултати. Може да даде и още, важното условие е този отбор да бъде запазен, а не да се продават футболисти и да се започва отново“
Павел Колев разкри и как са били решени различията вътре в клуба.
„Имах разговори с Адам Сотков и Христо Крушарски, изяснихме си нещата. Би трябвало Локомотив Пловдив да го чакат хубави дни. Поне щом се отнася до организация вътре в клуба има още доста работа да се свърши. Отборът е добре, има потенциал, най-важното е, че имаме добра атмосфера в съблекалнята. Школата е малко болна тема за мен, защото като видях в какви условия тренират децата и трудно ще извадим големи таланти за българския футбол. За съжаление е масово явление. Според мен доста се подобри инфраструктурата за младите футболисти. Личен ангажимент е поел Христо Крушарски да завърши терените, това ще бъде като трансплантация на бял дроб, ние в момента се задушаваме, защото децата няма къде да тренират. Стават и контузии там, теренът е опасен и за игра, това трябва да се промени в най-скоро време“
На въпроса дали трябва „смърфовете“ да продават свои играчи, той отговори: „Локомотив има нужда да продава от финансова гледна точка, колкото крайната цел – този клуб да се самоиздържа. Няма как да стане само с трансфери, но когато дойде подходяща оферта, Локомотив Пловдив не е клуб, който може да си позволи да задържи футболистите си прекалено дълго. На футболния пазар сме поставени в Европа по такъв начин, че всеки футболист, който направи няколко добри мача и получава примамливи оферти. Това не е лошо, защото футболистите, които отиват в чужбина се развиват добре. Хубаво е да се планира дългосрочно. Никой няма да приеме сериозно клуб, който си продава футболистите твърде често. В нашия случай треньора знае какво прави, бих казал, че от най-добрите млади специалисти“
Павел Колев заяви, че целта е Локомотив Пловдив да стане шампион.
„Ние ще се опитаме да станем шампиони, може да звучи смешно, истината е, че първенството започва тепърва. Рано е да се правят генерални заключения. Важни победи направихме, особено последната. Според мен играхме срещу другия отбор в България, който към днешна дата има изграден стил, вижда се работата на треньора. Донякъде се вижда и в Черно море, Илиан Илиев работи дългосрочно и там се виждат резултатите, Черно море играе добър футбол. Левски и ние се опитваме да играем едно и също нещо. В този сблъсък между всепомитащо гюле и непоклатим стълб, ние успяхме да надделеем, което е радващо. Левски на моменти игра по-добре от нас и показа класа. Имахме и късмет. Локомотив Пловдив също имаше положения, но в тези мачове остава резултата. За нас беше важно да спечелим, щастливи сме. Сега на дневен ред е мача с Пирин, който ако не спечелим, все едно нищо не сме направили срещу Левски. Във футбола няма днес и вчера, има само утре. Гледаме към следващия мач“
Изпълнителният директор бе запитан и за качеството на българския футбол и впечатленията му след завръщането на родна земя.
„Откровено да ви кажа бях приятно изненадан, когато се прибрах в България в началото на година. От това което гледах през пролетния сезон, мисля, че в България се играе толкова лош футбол. Тук-таме ни куца инфраструктурата, говоря за професионалния футбол. Ако стадионът не е функционален, морално остарял и не може да се използва пълноценно – клубът страда. Ние сме още строителна площадка в момента, имаме две завършени трибуни. Според мен се играе приличен футбол, близо до средното европейско ниво, имаме 4-5 отбора, които се опитват да играят бързо. Преди 4-5 години не се виждаше често. Очевидно и отборите са добре подготвени физически. Не съм чак такъв песимист. На мен ми харесва футбола в България“
След това Колев разказа повече за престоя си в Левски.
„Аз подадох заявление за напускане в началото на януари, трябваше да изчакам до юли и пак си тръгнах без заместник – причините са много. Всички знаят какво се случи на клуба и през какво премина. Мисля, че тези година и няколко месеца, през които работех, не че преди това е било много лесно. Те много хора си мислят, че с богат собственик нещата са лесни. Пак имахме много проблеми, примерно пребиха един мой колега на паркинга на „Георги Аспарухов“ и до момента никой не го е коментирал, иначе се замеряме с декларации. В един момент даже останах сам, нямах нито Управителен, нито Надзорен съвет. Аз го броя този период за десет години. В един момент усетих, че ако искам да се съхраня като човек е по-добре да отстъпя на някой, който е зареден с повече енергия. Какви ли не неща съм слушал, истината е, че тогава оцелявахме на косъм. Беше тежко. Една от причините да си тръгна е, че позицията изпълнителен директор не е това, за което си говорихме в началото. Понеже имахме разминавания по този въпрос, не е имало драма, просто трябваше да си тръгна. Едни мислят, че съм некадърник, други, че съм лъжец. Тези които работят с мен знаят какъв съм. Не съжалявам, даже помислих, че това може да помогне на клуба, имаше разделения при феновете. Има доста нечистоплътни неща там зад кулисите. Не съм съжалявал, аз вече започнах работа в УЕФА и трябваше да си тръгна. Щеше да се получи конфликт на интереси. Имах и ангажимент по една програма на УЕФА за стратегическо развитие на конкретни ситуации. Трябваше ми повече време и трудно се съчетава с ежедневна работа, особено в клуб като Левски. Нещата се случиха сравнително нормално“
„Следя отстрани, информирам се основно от медиите, не искам да се ангажирам с коментар. Все пак съм работил там. По-добре е хората, които знаят нещата отвътре и ръководство, не е моя работа да коментирам Левски. За мен не е болна тема в никакъв случай, мисля, че е болна тема за милиони хора – привърженици на Левски. Направихме една кампания за абонаментни карти и най-вече членски карти през 2020-а година в разгара на ковид пандемията и направихме за няколко месеца 20 хиляди членове на Левски, това при положение, че имаше ограничения. Даже едно турне отпадна, вечерта преди да тръгнем със Сираков напът. Този резултат поне според мен показва, че левскарите са активни, когато знаеш как да стигнеш до тях. Целта беше не толкова Левски да събере средства, колкото свои привърженици, с които да комуникира по различни канали. Това е едно богатство, може да се стигне много далеч. Това мисля, че не беше продължено след мен. Това е бъдещето, клубовете с голяма фенска маса трябва да знаят техните фенове къде са, кои са, в кой квартал работят и т.н., за да могат да направят профил и да стигат до тях с правилната информация. Едно е да комуникираш с 65 фен на Левски, който помни Гунди, а друго е с малко дете, което знае Левски от плейстейшъна. Такова нещо не е правено в България, над 20 хиляди членски карти. Това е минало вече, остава за поколенията да го анализират“
“Пожелавам успех на двата ни оцелели участника в европейските клубни турнири, стигам палци на Левски утре и на Лудогорец. За българския футбол е добре да се задържим, колкото се може повече. Хубаво е да имаме поне един отбор в груповата фаза. Няма нищо обидно да участваш в Лигата на конференциите. Аз работих в ПАОК и беше много забавно, тези хора нямат предразсъдъци, че участват в третия по сила турнир. В дългосрочен план искам да видя 4-5 нови стадиона“, завърши Павел Колев.