Американското сп. The National Interest състави класация на пет от най-мащабните и амбициозни проекти на съветската оръжейна промишленост, които имат потенциала да променят хода на историята, но по една или друга причина така и остават неосъществени.
Линейните кораби "Советский Союз" (Проект 23)
Тези гигантски съдове са част от плана за създаване на "Голям флот" - доктрина за развитието на ВМФ на СССР между 1938 и 1955 г. По замисъл корабите от клас "Советский Союз" трябвало да станат най-големите и мощни линкори в света. Според проектните данни дължината им достига 260 метра, водоизместимостта - 65 000 тона, а екипажът е съставен от 1 300 души.
Планът е до навечерието на Втората световна война да бъдат завършени 2 кораба, но заради гигантските разходи, необходими за продължаването на проекта, построените на 20% и 7% съдове са разфасовани.
Самолетоносачите "Орел" и "Ульяновск"
Програмата за създаване на самолетоносач с водоизместимост 70 000 тона и ядрена силова установка стартира в края на 60-те години. Предвижда се "Орел" да стане гордостта на съветския флот и достоен отговор на американските авионосци. Още в началото на 70-те обаче проектът е прекратен в полза на по-компактни кораби от клас "Кречет" с водоизместимост около 37 000 тона.
През 1984 г. обаче идеята е възродена. За основа са взети самолетоносачите от същия клас "Кречет" (Проект 1143), а строителството започва в Черноморския съдостроителен завод в гр. Николаев. През 1991 г. първият кораб е готов на 18%, но след разпада на СССР се оказва, че подобни мастодонти не са по джоба нито на Русия, нито на Украйна.
Многоцелевият самолет К-7
В периода между двете световни войни СССР активно разработва тежък стратегически бомбардировач. "Летящият Госпром" K-7, кръстен на един от първите съветски небостъргачи, се появява в началото на 30-те години. На теория самолетът, изграден по иновационната схема "летящо крило", може да се използва не само като бомбардировач, а и като пътническа или транспортна машина.
Чудовището обаче се разбива още при първия си полет, което спъва разработката, а през 1935 г. проектът е закрит. По ирония на съдбата това се оказва от полза за съветските ВВС, тъй като приоритизирането на тежката стратегическа авиация в ущърб на леката тактическа би намалило шансовете за победа на СССР във Втората световна война.
Тежкият танк Т-42
Любопитното в този проект е, че го създават... немци. През 1930 г. група германски инженери под ръководството на Едвард Гроте пристига в СССР, за да помогнат за превъоръжаването на танковите войски. Т-42 трябва да има пет купола, "двуетажно" оръдейно-картечно въоръжение и противоснарядна броня.
Въпреки напредничавите технически решения като широко използване на електрически и сервомеханизми, Т-42 се оказва безполезен и непрактичен. Цената на машината е прекалено висока и за основен танк на СССР е избран по-простият и маневрен Т-35.
Бомбардировачът Т-4
Този самолет, разработен от конструкторското бюро "Сухой" през 1966 г., трябва да стане съветският отговор на американския North American XB-70 Valkyrie. Предназначението на Т-4 е да унищожава самолетоносачни ударни групи на противника и да извършва тактическо разузнаване.
Самолетът, който трябва да развива три пъти скоростта на звука и да лети на височина до 25 км, се оказва прекалено скъп. По същото време конструкторското бюро "Туполев" предлага на съветското Министерство на отбраната проекта Ту-22М, който е много по-прост и като конструкция, и като производство.