В понеделник вечер, въоръжена с диктофон и разни други джаджи престъпих вратите на руския център на улица „Шипка“ в София, за да се спусна към подземните етажи, да отворя една обикновена бяла врата и от ниво -2 да полетя над Персийския залив с изтребителя Су-33. В ниво -2 се намира българския авиосимулатор „Фотоника“, който симулира полети над Кавказ и Персийския залив с набор от изтребители и хеликоптери. Може да симулира полет дори със совалка.
„Фотоника Авиосимулатор е опростен стоманен макет на самолетна кабина имитираща боен самолет, която включва бутони и превключватели, които отговарят за всички основни системи на самолета - система за управление, навигационни, бойни и спомагателни системи“, пише в сайта на авиосимулатора.
От ФАКТИ обаче се свързахме с инженер-физик Недислав Веселинов – един от създателите на "Фотоника", за да разберем повече за симулатора. Физикът от своя страна ни покани да полетим, прекара едно немалко време, за да разясни как работи авиосимулаторът, какви са частите на изтребителя, който ми предстои да управлявам, как да го управлявам.
След едно доста лошо начало, в което вдигнах колесниците още докато бях на земята, все пак успях да полетя. Прелетях прекалено близо до един небостъргач обаче и се разбих. На втория опит нещата придобиха по-добър вид и дори успешно излетях от самолетоносач. Оценявам се като натурален талант.
„Създадохме го в началото на 2018 година – три момчета. Това сме аз – Недислав Веселинов, инженер по електрониката беше Явор Григоров, а главният технолог беше Георги Болашъков. За около три месеца създадохме самото изделие и още за около три месеца го въвеждахме в експлоатация и се учехме как да работим с него“, казва инженер-физикът.
„От тогава до сега се експлоатира практически постоянно, ако изключим коронакризата. На месец идват много хора – по 300-400 човека идваха преди кризата. Съответно постоянно имаше хора, ние правехме и курсове за първоначално обучение на пилоти и за въвеждане в тази професия. Най-възрастният човек, който е летял е баба ми на 85 години“, каза още Веселинов.
„Авиосимулаторът е изцяло за военно летене. Кабината може да симулира и гражданско, но е създадена предимно за военно. Може да се лети на американска совалка между другото – имаме програма, която може да симулира и такъв полет. Самолетите, с които симулираме летене и ги има в българската армия са L-39, МиГ-29, имаме хеликоптера Ми-8, освен това имаме самолета Су-33, имаме F-16, имаме P-51, който е по-стар – той е от Втората световна война“, разказа Недислав Веселинов.
Освен, че извърши военна мисия в Кавказ, Веселинов ни показа и кацане на самолетоносач – едно от най-сложните неща в авиацията. Видяхме още и небезизвестната фигура от висшия пилотаж „Кобрата на Пугачов“ и маневрен въздушен бой с F-16. Летяхме над Кавказ и Дубай, по залез и в снежна буря.
На въпроса дали авиосимулаторът може да се използва от професионални летци, Веселинов отговори: „Идват професионални летци. Посещават го и летят, сравнявайки параметрите на полета на различни самолети. Но като цяло те имат процедури, които трябва да следват. Нашият симулатор не е съвсем едно към едно с кабината, която те експлоатират. На летците им трябва по-скоро да се учат на процедурите и това е нашата бъдеща амбиция – да създадем кабина, която е едно към едно с тази на реален самолет, за да могат професионални военни летци да работят с нея“.
„Българските симулатори, които летят в Долна Митрополия са изключително стари. Това са съветски симулатори, много са стари и като идеология, и като всичко. Би имало голямо приложение, защото всичките млади пилоти биха могли да минават първоначалната си подготовка в симулатора. В момента нашите пилоти ходят да се учат да летят в Сърбия и Македония, които даже не са членове на НАТО. Това струва доста скъпо. Затова нашата цел - и се надяваме, че Министерството на отбраната ще помогне с това, е да създадем симулатори за българската армия. Български симулатори за българската армия, които на всичкото отгоре ще излязат десет пъти по-евтино от западни аналози“, каза Веселинов по повод приложението на такъв симулатор в българската авиация.
Ориентировъчната цена на подобен авиосимулатор, той коментира: „Един такъв симулатор, заедно с усилията на колектива, който го създава, със заплащането на труда им би излязъл между 160 и 300 хиляди лева в зависимост от това колко богата гама от компоненти ще се направят. Да има място за оператор, да има всички необходими елементи, които са симулират полета. Може да се направи много пълна симулация“.
На въпрос за финансирането на „Фотоника“ инженер-физикът отговори, че авиосимултаторът е финансиран изцяло с лични средства на създателите му. А причината да се помещава в Руския културно-информационен център е: „Така се получи. Ние искахме да е на територията на Софийския университет, но за съжаление не се получи. В крайна сметка единствените хора, които реално ни помогнаха с място бяха от руския център. Те ни дадоха най-нормална цена за наем, те ни дадоха най-нормални условия, при които все пак да можем да се развиваме, а не да създадем нещо и след това да работим с него, за да издържаме някой друг“.