''Отне ни близо две години, за да получим достъп до писма, които са били разменяни между централата ТЕЦ ''Бобов дол'' и Министерство на околната среда и водите, в които централата е желала да изгаря отпадъци за експериментални цели. По този начин, всъщност, през тази кореспонденция, ние разбрахме, че те са заобиколили процедурата, която стандартно се изисква. Т.е., издаване на комплексно разрешително, което изисква преценка за въздействие върху околната среда, после извършване на самата оценка за въздействие и консултация с гражданското общество''. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ - Меглена Антонова, представител на неправителствената организация ''Грийнпийс'' - България.
''Виждаме една кореспонденция, която е започнала по-рано, някъде 2016/17 г., с предишни представители на министерството, в която от страна на министерството е имало откази, многократни, да се разреши подобно нещо. Точно защото е било ясно какви са били необходимите разрешителни, за да може нещо подобно да се реши. Не е можело просто с едно писмо, в което се иска, и после с писмо да се отговори от страна на министерството. От една страна, централната явно наистина е била много настоятелна, те няколко пъти желаят от министерството да си преразгледа мнението. Виждаме и промяна, когато се е сменило ръководството в министерството, т.е. можем да предположим, без да сме на 100% сигурни, че със смяната на ръководството в министерството е имало повече благоразположеност това да се разреши'', продължи тя.
Антонова потвърди предположението на Лили Маринкова, че промяната в отношението към горенето на тези отпадъци от ТЕЦ ''Бобов дол'' е дошла след идването на власт на настоящото правителство.
''Когато си говорим за експериментално горене законът говори за много малки количества. То е тестово, за това и не се изисква разрешително. Става дума за до 50 тона за една година. В кореспонденцията, която се вижда между министерството и ТЕЦ ''Бобов дол'', се говори за до 500 хиляди тона за 6 месеца, което е наистина 10 хиляди пъти повече от разрешеното от законодателството. Когато става дума за изгаряне на повече от 100 тона отпадъци на денонощие имаме абсолютно задължително провеждане на оценка за въздействие върху човешкото здраве и околната среда, което тогава не е спазено'', разкри представителката на ''Грийнпийс'' - България.
''За тези 6 месеца централната не е успяла да изгори всичките тези количества, до които им е разрешено, но все пак са изгорени над 70 хиляди тона, което, при всички положение е повече от това, което законодателството позволява без т.нар. оценка за въздействие'', поясни Меглена Антонова.
''Наистина благодарение на това, че имаше многократни сигнали от медии, от граждани, въобще беше провокиран доста сериозен обществен интерес във връзка с това какво се случва в централната, от Съвета на директорите се изказа една готовност да спрат изгарянето на отпадъци. За съжаление, от опита, който до момента имаме с тази централа, много ни е трудно да им повярваме на обещанията, защото те имат многократни случаи на неспазване на разрешителното си. Съвсем на скоро, през юни тази година, е наложена нова административна мярка, принудителна, върху централата, според която те не изпълняват поредното изискване за изпълнение на разрешителното си. Свързано е с видеонаблюдението в централата. Това видеонаблюдение, например е необходимо, за да се следи какъв вид гориво постъпва на територията на централата, на площадките за съхранение, какво после се подава в системата и съответно се изгаря. Такава система все още до юни месец, макар че законодателството влезе в сила в края на 2019 г., половин година след влизането на това законодателство те не са изпълнили това условие от разрешителното си'', разкри още Антонова.
''Преди около месец имаше пореден случай на излизане на димни газове с вар в тях, което доведе до посипване на коли, сгради в района на Големо село, където се намира централата (б.р. ТЕЦ ''Бобов дол''). Регионалната инспекция отново установи, че има не добро функциониране на част от системите на централата, в случая на тези, които се грижат за очистването на серните газове. Това показва, че централата може би не е в най-доброто състояние за работа. Т.е. непрекъснато има такива ситуации, в които централата показва, че не може на 100% да изпълнява законодателството и е необходимо да се правят непрекъснати проверки, за да се види правилно ли си изпълнява разрешителното. Често се случва да се наложат глоби'', добави гостенката на Лили Маринкова.
''Това, което ни прави впечатление е, че наистина цените, които се предлагат, за да се включи централата в регулирания пазар, не са базирани на реалните икономически условия. В момента, наистина, производството на енергия от въглища е много скъпо поради различни фактори. Аз видях от неговия коментар (б.р. на Еленко Божков за ТЕЦ ''Бобов дол'' във ФАКТИ), че те в много кратък период от време си променят заявката. Първо е по-висока цената, после се променя на по-ниска. Това няма как да е на базата на икономическата ситуация, тя не се променя чак толкова бързо, или поне в този момент не е била по този начин променена. Т.е. има една голяма спекулация на този пазар, било то от това, че се получава субсидия от правителството и съответно те могат да предоставят цена, която не е пазарна, но явно на тях им е изгодно да я представят, само защото искат да се включват към регулирания пазар. Има неща, които наистина остават скрити. Не можем ние да преценим на базата на какви принципи се определят тези цени'', коментира тя.
Антонова сподели, че ''Грийнпийс'' - България в момента водят две дела срещу ТЕЦ ''Бобов дол''. ''Едното е свързано с разрешителното на централата, в което твърдим, че те не могат да спазват условията по това разрешително и смятаме, че то трябва да бъде върнато от Изпълнителната агенция по околна среда. Има и още едно дело, защото не е била проведена процедура по преценка дали има нужда от оценяване на въздействието върху околната среда за добавянето на биомаса към горивата на централата. Издадено е разрешително без въобще да се мине през тази процедура. Имахме и трето дело, което беше свързано с достъпа до информация. Него го спечелихме и това беше причината да получим тези писма, които публикувахме преди няколко седмици.''
''Със сигурност едно от важните неща, които България трябва да направи, е да има визия в каква посока иска да се развива'', категорична бе Меглена Антонова. Попитана от водещата дали сега нямаме такава, тя отговори: ''Оставаме с впечатлението, че не, защото едни неща се говорят, други се разрешават. Опитваме се да угаждаме (б.р. визира държавата) на най-различни интереси без да мислим какъв е нашият интерес - и национален, и на гражданите. За нас посоката е България да се развива в това да не генерираме отпадъци, за да не е необходимо да се чудим къде да изгаряме нашите отпадъци. И от друга страна да бъдем много по-строги по отношение на вноса. Едно от нещата, които България може да направи е да въведе такса за изгарянето на отпадъци. Т.е., на инсталациите, които желаят да изгарят отпадъци, те да плащат за това, че причиняват допълнителни, евентуално отрицателни ефекти върху околната среда. Това може да ги мотивира да спрат тази практика, да помислят за практики, които са по-устойчиви и съответно не е необходимо да бъдат таксувани. За момента им е по-изгодно да си изгарят отпадъци, защото за сметка на другото гориво, да кажем въглищата, които те трябва да си платят, за да използват, да платят на мините, които са добили този ресурс. Разликата с отпадъците е точно обратната - на тях им се плаща, за да ги оползотворят. Общини като Столична община, която преди време беше сключила договор точно с ТЕЦ ''Бобов дол'' и с Топлофикация Сливен, да плащат те на централите да изгарят отпадъците им. Разбирате, че за бизнеса, който иска да ги изгаря, естествено, че е по-изгодно да изберат този вид гориво, отколкото горивото, за което да си платят'', обясни представителката на ''Грийнпийс'' - България.
''В този регион няма постоянна станция за измерване на емисиите в атмосферата (б.р. в региона, където е ТЕЦ ''Бобов дол''). Пропуск е определено, от страна на институциите. Те изпращат мобилна станция, която в дадени периоди измерва тези ефекти от замърсяването и въобще състоянието на въздуха там. Но когато не е постоянно е много трудно да се прецени какъв е дългосрочният ефект от замърсяването. Друг елемент, свързан с изгарянето на отпадъците е, че стандартните методи за измерване на емисиите не работят там. Когато се изгарят отпадъци много от вредните емисии са такива, които се натрупват в продукти, които съдържат мазнини, най-вече животински, да кажем яйца, млечни продукти. Т.е., трябва да се правят специални изследвания в тази посока, за да можем да сме сигурни дали има/няма някакъв друг ефект, за който останалата част от изследванията не могат да бъдат полезни за отчитането му. Този вид изследвания не ние известно да се случват в България, т.е., не можем да сме 100% сигурни, че ефектите са изцяло оценени'', каза към края на участието си Меглена Антонова.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: