"Ние "Делта" варианти имаме в болниците. Той действително се разпространява по-бързо, но за да имаме повече такива случаи, трябва да имаме субстрат, върху който те да се закрепят. Т.е трябва да има хора, които не са боледували предишните варианти на коронавируса и да има хора, които не са имунизирани". Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ инфекционистът доц. Атанас Мангъров
"Всички тези ваксини, които бяха създадени за толкова кратко време, те са моноантигенни ваксини, защото всички те, независимо дали са векторни или иРНК, те водят до това, че се създава антиген, срещу който оргазмът създава антитела, които трябва да го пазят от инфекцията. За вируса не е трудно да заобиколи този механизъм на защита на нашата имунна система, създаден от ваксинацията. Защо хората, които са ваксинирани, прекарват "Делта" варианта? Защото те имат антитела само срещу този спайк (шипчест) протеин. Когато човек е карал естествената инфекция, той създава антитела не само срещу този протеин, той създава антитела срещу множество други – има няколкостотин антигени, които са на повърхността, което вече не е толкова лесно да бъде заобиколено от вируса. При преболедувалите трябва вече да се появи нов щам – друг вид коронавирус, който да е в състояние да заобикаля естестваната имунна защита", обясни доц. Мангъров.
"За да се направи нова ваксина срещу "Делта" варианта, в тази ваксина трябва да има РНК, която да произвежда белтък, който е характерен за новия "Делта" вариант. Тоест, трябва съвсем различна нова ваксина, което ще отнеме, в най-добрия случай, месеци. Това противоречи на всички онези приказки, които се изприказваха, че ваксините са панацеята, която ще ни спаси, но разликата между имунитет, създаден след естествената инфекция и такъв след ваксинация, е, че при единия случай човек създава имунен отговор срещу вируса в цялостното му антигенно многообразие, докато при имунизациите се образуват антитела само срещу един от антигените, този спайк протеин, който очевидно не е трудно да бъде заобиколен.", продължи теорията си началникът на COVID клиниката в Инфекциозна болница в София.
"Просто се намираме в едно непрекъснато динамично равновесие с микросвета. Същото се е случило с антибиотиците, когато е бил създаден пеницилинът. Той има тесен спектър на действие и, когато се използва масово, микробите само за няколко години намират начин да заобиколят имунната система. На практика в момента не можем да лекуваме почти нищо със стария пеницилин", отбелязя доц. Мангъров.
"Всеки, който иска може да се ваксинира, но има един проблем – всеки, който се ваксинира, трябва да подпише информирано съгласие, че поема отговорността за всичко, което евентуално може да му се случи след имунизацията. При нормални обстоятелства тази отговорност е на производителя на ваксината, но първото нещо, което направиха производителите на ваксините, беше да посикат да бъдат освободени от отговорност. Т.е човек поема лично отговорността за всичко, което може да му се случи – т.е той трябва да е наясно, че няма "Пфайзер", "Модерна" или "Астра Зенека" да му гледат децата. При тези обстоятелства би трябвало тези ваксини да не са задължителни и да не се налага да се налагат със силови административни методи, защото така или иначе отговорността пада върху този, който се ваксинира", остава скептичен спрямо глобалните ваксинационни процеси инфекционистът.
Доц. Мангъров коментира и полемичната ситуация, създала се около спешния институт "Пирогов", където ръководителят проф. Асен Балтов беше отстранен от служебното здравно министерство заради фиктивни хоспитализации по клинични COVID пътеки и източване на Здравната каса.
"Това, което става в "Пирогов", е резултат от прилагането на икономически методи в система, където те не могат да се използват. Все едно с физични методи да изследвате биологични явления. Основното е, че в нашата здравна система няма разделяне на заплащането на труда на медицинския служител от заплащането на стойността на лечението, т.е, в клиничните пътеки никъде не се казва какво възнаграждение ще получи лекарят, сестрата или който се е занимавал с болните. Там се получава една сума, която е накуп. Това, за което Здравната каса ходи да прави проверки и да си играе на стражари и апаши, е съответната клинична пътека да бъде реализирана възможно най-евтино, т.е да не е изпълнена по начина, по който е заложена, за да може да остане за възнаграждение на персонала. Колкото по-скъпа е една клинична пътека, толкова по-големи са възможностите за получаване на по-високо възнаграждение от изпълняващия я персонал. Именно при тези хиперфинансирани клинични пътеки има възможност за най-високи доходи. Затова всяка болница иска да има 1-2 кардиологии или онкологии. Това са клинични пътеки пътеки, които носят доходи. Никой не иска да има инфекциозни клиники, защото не носят доходи", отбеляза още той.
"Най-пагубният принцип, който беше въведен в нашето здравеопазване, е, че парите следели пациента – т.е. колкото повече болни има, толкова повече доходи ще има, толкова повече ще плаща Здравната каса. Това е принцип, който би бил много добър, ако беше за автосервизи, но болниците не са автосервизи, там става дума за хора, за животи. Навсякъде в страната медицинският персонал трябва да може да си върши работата спокойно, хората там да са спокойни, че доходите им са осигурени, че няма нужда да правят всички тези маймунджилъци и фокуси. Това е смешно и тъжно", допълни доц. Мангъров.
Инфекционистът подчерта също, че според него частните болници трябва да бъдат напълно разграничени от Здравната каса.