Най-малко 35 политически затворници бяха освободени в Куба през последните 48 ч. Въпреки това статутът на 53 кубински политически затворници, които трябваше да бъдат освободени като част от историческата сделката в новите отношения между САЩ и Куба остава загадка близо три седмици след обявяването на сделката. Липсата на информация за съдбата на задържаните, които администрацията на президента Барак Обама отказа да назове по имена предизвика критики от страна на правозащитни организации и на депутати, съобщава Ройтерс.
"Те вече освободиха някои от затворниците. Бихме искали да видим края на тази ситуация в близко бъдеще", заяви говорителката на Държавния департамент Джен Псаки пред репортери, като добави, че няма да бъде предоставена точната бройка на освободените.
Повечето освободени затворници са членове на Патриотичния съюз на Куба, нелегална опозиционна организация, базирана в източната част на страната.
Елизардо Санчес, лидер на дисидентската кубинска комисия за правата на човека и национално помирение, който следи тези арести заяви, че неговата организация не е наясно с всеки един от случаите на освободени хора.
"Ние не разполагаме с никаква информация до момента", каза Санчес в телефонно интервю за Ройтес в Хавана. "Не са дадени имена ... Ще изчакаме и да видим."
Според наскоро публикувания доклад на Кубинската комисия за човешки права и национално помирение, има 8899 краткосрочни арести на дисиденти и активисти през 2014 г. - с около 2000 повече, отколкото през 2013 г. и четири пъти повече в сравнение с 2010 г., заяви Санчес.
В доклада също така се казва, че има много дисиденти, които все още са в затвора и не е ясно, кой е в списъка на 53-мата.
Говорителят на Белия дом Джош Ърнест заяви пред репортери, че една от причините да не са били идентифицирани затворниците е, защото "не искаме да сложим още по-голяма мишена на гърба си.“
Сенатор Марко Рубио от Флорида, кубинско-американски републиканец, който е сред водещите противници в Конгреса на промяната в политиката на Обама, призова американския президент да отмени предстоящите разговори с Хавана - поне докато не бъдат освободени всички затворници.
Първите официални разговори между САЩ и Куба ще се проведат на 21 и 22 януари в кубинската столица.
Президентите на САЩ и Куба, Барак Обама и Раул Кастро обявиха на 17 декември, че двете страни ще започнат нормализиране на дипломатическите си отношения, след повече от половин век американско икономическо ембарго срещу комунистическия остров.
„Освобождаването на всички 53 не е предварително условие за провеждане на преговорите, както и евентуалното нормализиране на отношенията“, каза Псаки.
Затоплянето в отношенията с Куба след пет десетилетия на враждебност ще сложи край на един от източниците на напрежение между САЩ и много народи в Латинска Америка с връзки на острова.
Във вторник Обама обсъди Куба с мексикански президент Енрике Пеня Нието по време на среща в Белия дом. Пеня Нието обеща, че страната му ще бъде "неуморен поддръжник" на този ход, за да се нормализират отношенията.