Американските надежди за откриване на посолство в Хавана преди срещата на президентите Барак Обама и Раул Кастро по време на регионална среща на върха на двете Америки тази седмица, се усложниха. Причините за това са две: спорове за присъствието на Куба в списъка на САЩ за страни, спонсориращи тероризма и свободата на американските дипломати "да пътуват и да говорят с обикновените кубинци, без ограничение, пише АП.
Срещата на върха на двете Америки ще бъде сцена на първата среща на президентите лице-в-лице, след като на 17 декември миналата година обявиха, че ще се възстановят дипломатическите си отношения след половин век на враждебност.
Администрацията на Обама иска да бъдат възобновени посолствата на двете държави преди началото на срещата на върха в Панама в петък, с което да даде тласък на новата американска политика, мотивирана отчасти от чувството, че изолирането на Куба причинява търкания с други страни в региона.
Пристигайки на срещата със сделка за подновяване на посолствата във Вашингтон и в Хавана, ще създаде репутация на САЩ, особено след като тя издаде нови санкции срещу избрани венецуелски служители миналия месец, което предизвика протести от държавите с ляво управление в това полукълбо.
Преговарящите от двете страни заявиха, че са уверени, че ще могат да постигнат споразумение за подновяване на посолствата в следващите няколко седмици, но не е задължително това да стане преди срещата на върха.
В понеделник говорителят на Белия дом Джош Ърнест заяви по повод въпроса с посолствата, че "когато една страна, която по същество е отлъчена от Съединените щати в продължение на пет десетилетия ... ще отнеме малко време, за да се установи някакво доверие. "
"Когато разгледаме 50-годишната история на нашите две страни, три месеца не изглеждат много дълъг период от време", каза Ърнест.
САЩ и Куба проведоха три кръга на преговори за възстановяване на дипломатическите си отношения. Основното искане на Куба е да бъде отстранена от американският списък на държави, подкрепящи тероризма, заклеймяване от ерата на Студената война. Заради него островната държава е изолирана от голяма част от световната финансова система, защото банките се страхуват от последици, ако правят бизнес с определени страни, сред които е и Куба.
Вашингтон отдавна спря да обвинява Хавана, че подкрепя тероризма и стана ясно през декември, че Обама възнамерява да премахне Куба от списъка. Въпреки това процедурата не е толкова проста и президентът трябва първо да изпрати доклад до Конгреса, в който се твърди, че Куба не е подкрепяла по никакъв начин международния тероризъм през последните шест месеца и е уверила САЩ, че няма да подкрепя тероризма и в бъдеще.
Темата за списъка е болна за Куба, защото историята на САЩ е свързана със солидна подкрепа на изгнанически групи, отговорни за нападения над острова, включително и атентата от 1976 г. срещу кубински пътнически полет от Барбадос, в който загинаха 73 души. Атаката е свързана с кубински изгнаници от подкрепяните от САЩ анти-Кастро групировки. И двамата мъже, обвинени в замислянето на престъплението се укриват във Флорида, където единият от тях - Луис Посада Карилес, живее и до днес.
Длъжностни лица, запознати с преговорите заявиха пред АП, че и двете страни търсят гаранции, че ответната страна повече няма да има връзки и да подкрепя терористични групировки в бъдеще.
Въпреки забавянето във възобновяването на посолствата, двете страни изглеждат оптимистично настроени, че могат да постигнат съгласие по въпроса за тероризма в близко бъдеще. Те трябва да решат и въпроса с правата на своите посланици, когато те заработят като пълноправни дипломатически секции. Американските дипломати в момента, трябва да получават разрешение от правителството на Куба да пътуват извън Хавана, а кубинците трябва да се регистрират при кубинската охрана на сградата преди да влязат, мярка която САЩ твърди, че има за цел да разубеди дисидентите да контактуват с представители на САЩ.
Длъжностни лица смятат, че е малко вероятно САЩ да премахне Куба от терористичния списък без гаранции от правителството на Кастро, че то ще позволи на бъдещото посолството на САЩ да работи с по-малко ограничения. Това е чувствителен въпрос за Куба, защото един свободен режим ще позволи на американците да имат контакт с дисиденти, които комунистическото правителство вижда като подкрепяни от САЩ наемници. Други проблеми включват максималния брой на дипломатите в посолството и ограничения върху вноса на кубински продукти в САЩ.
Макар Конгресът да не може да блокира трайно отстраняване на Куба от списъка на страните, подкрепящи тероризма, администрацията на Обама ще трябва да защити своето решение в публични изслушвания..
Помощник държавният секретар Роберта Джейкъбсън, главен секретар на Обама за Западното полукълбо заяви, че макар да няма обявени официални двустранни срещи между Обама и Кастро, те ще се срещнат по време на престоя си в Панама.