Новите преговори между Куба и САЩ са светъл слънчев лъч в 53-годишната мрачна история на слаби и враждебни отношенията между двете съседни държави, разделени едва от 145 километра вода.
Двата народа се договориха успешно за размяната на затворници. Тежките ограниченията за пътуване, поставени от американското правителство, започват да се рушат. Посолствата във Вашингтон и Хавана скоро ще бъдат отворени. Пишат се нови правила, които имат за цел да улеснят търговията. Но въпреки този дългоочакван обрат в американската политика, която до този момент бе в състояние да съсипе икономиката на островната държава, САЩ така и не успя през годините да свали комунистическото правителство на Куба, което бе важна част от машината на Студената война. Така към момента остава непокътнат един важен сегмент от американо-кубинските отношения, който трябва да се промени: Куба все още е в Американския черен списък на страните, подкрепящи тероризма, припомня американският сайт common dreams.
Този списък, запазен само за държави, които "многократно са предоставяли подкрепата си за действия свързани с международния тероризъм", е много кратък. Той обаче не включва Саудитска Арабия, страната, от която дойдоха 15 от 19-те джихадисти отговорни за атентатите на 11 септември и отговорни за разпространението на екстремистката идеология на уахабитите в целия Близък изток. Той не включва Пакистан, страната, която от дълго време е арена за ислямски терористи. Той със сигурност не включва и Израел, страна, която "Амнести Интернешънал" нарече "предизвикателно щастлива" за използването на "ненужна, произволна и брутална сила" срещу палестинците. Той дори не включва Северна Корея, страна, която наскоро заплаши да взриви "Белия дом, Пентагона и на цяла Северна Америка."
От всички 196 страни по света, в американския списък на страни, подкрепящи тероризма влизат само четири: Иран, Судан, Сирия ... и Куба.
Правителството на САЩ за първи път постави Куба в списъка преди малко повече от три десетилетия - през 1982 г., обвинявайки островната държава, че предоставя убежище на членове на баската сепаратистка групировка ЕТА и колумбийските бунтовници от ФАРК. То също така обвини Куба, че предоставя политическо убежище на американци, изправени пред обвинения в криминални и терористични деяния. През 2006 г. Държавният департамент на САЩ оповести, че Куба се противопоставя на водената от САЩ война срещу тероризма и не прави опит да "проследи, блокира или залови активи на терористи."
С течение на годините, тези обвинения избледняха, след като латиноамериканските диктатури бяха съборени от леви групировки, които предпочетоха да използват бюлетини вместо куршуми, за да завземат властта. Куба се превърна в международно признат и ценен посредник и домакин на мирни преговори за Колумбия, където от десетилетия продължават боевете между правителствените и партизански групи. ЕТА призова за прекратяване на огъня през 2011 г. и заяви, че ще се разоръжи. И въпреки американските обвинения, след 11 септември, Фидел Кастро категорично осъди тероризма, отказа да приюти частни лица, издирвани за тероризъм и подписа всички договори за борба с тероризма на ООН.
В своя доклад за тероризма от 2013 година Държавният департамент на САЩ призна, че връзките на Куба с ЕТА са станали по-далечни и че Куба е домакин на преговорите между правителството на Колумбия и бунтовниците от ФАРК . В доклада също така се споменава, как не е имало индикация кубинското правителство да "е предоставяло оръжия или паравоенна подготовка на терористични групи."
На повечето хора по света би им се сторило много странно, че Куба е част от "списък с терористи", тъй като тази страна е известна по целия свят със своите лекари, музиканти, учители, художници и танцьори, но не и с терористи.
Продължително присъствие на Куба в списъка на страните, подкрепящи и подпомагащи тероризма се превърна в препъни-камък в преговорите. Докато двете страни са оптимистично настроени по отношение на преговорите, Куба се оплака и поиска да бъде заличена от оскърбителния списък. Кубинското правителство счита, че подобно отношение е обидно и несправедливо. То също така отбелязва, че САЩ многократно е подкрепял терористични актове и приютявал терористи-бегълци, като Луис Посада Карилес, осъден задочно за бомбения атентат срещу полет 455 на Кубинските авиолинии през 1976 г., в който загиват всички 73-ма пътници.
Присъствието в списъка с държави, подпомагащи тероризма не е само политически двубой; подобно нещо добавя допълнителна тежест за икономическите ограничения, свързани с дългогодишното икономическо ембарго наложено от САЩ, особено по отношение на банковата система. Всички банки, извършващи финансови транзакции с Куба са подложени на досадни проверки в САЩ, за да се гарантира, че на територията на САЩ не влизат пари от тероризъм.
На банките, които се занимават със страните, включени в американския терористичен списък често биват налагани солени глоби, като например огромната глоба от 8,9 милиарда долара, постановена на френската банка BNP Paribas, платени миналата година заради сделки с Куба, Судан и Иран. Повечето чуждестранни банки - дори и когато са ангажирани в напълно законни сделки с Куба, преценяват възможностите си и решават, че не си струва главоболията.
Но промяната е във въздуха. След споразумението от 17 декември 2014 г. за възстановяване на отношенията между двете страни, президентът на САЩ Барак Обама възложи на държавния секретар да започне преразглеждане на присъствието на Куба в списъка и да представи доклад и препоръка в рамките на шест месеца.
Ако препоръката е Куба да бъде премахната от терористичния списък, президентът ще трябва да представи доклад пред Конгреса, 45 дни преди новото решение да влезе в сила. Докладът ще трябва да гарантира, че Куба не е предоставила никаква подкрепа за международния тероризъм в предходните шест месеца, а след това трябва да предложи и гаранции, че няма да го направи и за в бъдеще.
САЩ обаче като че ли нямат толкова много време да премахнат Куба от този зловещ списък, тъй като островната държава настоява този проблем да бъде разгледан по време на втората дипломатическа среща между Хавана и Вашингтон, която ще се проведе на 27-ми февруари. САЩ иска да отвори отново посолството си в Хавана, преди Куба официално да бъде извадена от списъка със страни, спонсориращи тероризма. Куба обаче изясни в преговорите миналия месец, че първо иска да бъде заличена от терористичния списък и тогава да преговаря по нови точки.
Решението да се вдигнат санкциите срещу Куба е в ръцете на Конгреса, но отстраняването на Куба от терористичния списък е действие, което само президентът може да вземе. Някои кубински дипломати заявиха, че не могат да си представят повторно установяване на дипломатически отношения със Съединените щати, докато Куба продължава да бъде считана за спонсор на международния тероризъм. За да продължат преговорите гладко следващата стъпка, предприета от президента Обама трябва да включва отстраняването на Куба от списъка.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 999
14:30 19.02.2015
2 незнайко
17:22 19.02.2015
3 Кастро
19:13 19.02.2015