Времето на Тони Блеър като специален пратеник в Близкия изток, от името на САЩ, Русия, ООН и ЕС най-накрая приключи. Осем години след като пое ролята, Блеър подаде оставка и остави един въпрос: как така военнопрестъпник може някога да стане "мирен пратеник" на първо място? Така започва статията на журналистът от „Индипендънт“ Робърт Фиск.
Хората от Близкия изток - и голяма част от света - се питат този въпрос, откакто Блеър бе назначен като човек на Четворката в Йерусалим, с тържествената и безнадеждна задача да донесе "мир" между израелци и палестинци. Дали новата му мисия имаше за цел да измие кръвта от ръцете му след катастрофата от инвазията Буш-Блеър в Ирак и стотиците хиляди невинни, който загонаха в резултат от нея?
За арабите - и за британците, които са загубили своите близки в хаотичната война в Ирак - назначаването на Блеър беше обида. Човекът, който никога не каза, че съжалява за политическото бедствие, за което бе отговорен, просто се появи в Йерусалим четири години по-късно и с екип, който похарчи милиони за жилища и въздушен превоз, успя да постигне абсолютно нищо през близкото десетилетие, което последва.
Блеър изглеждаше безразличен към огромните страдания на палестинците - той очевидно беше безсилен да го предотврати - и прекара голяма част от времето си далеч от трагедията на Близкия изток, съветвайки великите и добрите и люпилнята за мюсюлмански диктатори, казвайки на свят - с удовлетвореността на Израел - за опасностите, които дебнат от страна на Иран.
Колкото по-прозорлив си мислеше, че е - толкова по-неподходящ ставаше в очите на региона, който бе изпратен да защитава. Поддръжник на Блеър веднъж го защити по Канал 4, като припомни как той е пътувал до Близкия изток почти 100 пъти - без да осъзнава важната иронията: че Блеър изостави региона почти 100 пъти заради много по ценни дестинации.
Блеър трябваше да се постарае и да направи нещо повече от това да плюе реплики-панацея, които се изплъзват от устните му, най-скандалната от които беше твърдението, че решаването на израелско-палестинския конфликт може да бъде по-лесно, отколкото да се сложи край на кризата в Северна Ирландия. Но палестинците имат много повече общо с ирландските католици, лишени от техните земи от протестантските плантатори през 17-ти век, отколкото с жалката историческа битка в провинцията, чиято резолюция се оказа единственото трайно постижение на Блеър.
Ако той само бе подал оставка преди повече от две години, след като палестинските лидери характеризираха работата му като "безполезна, безполезна, безполезна". Израел, разбира се, никога не би го описал по този начин.
Арабите сега ще чакат да видят дали Четворката ще повтори своята глупост и ще назначи още по-неподходящ кандидат - една наистина трудна задача. Преди осем години имаше, макар и малки, шансове за създаване на палестинска държава. Днес няма такива.