Северна Корея е разработила програмата си за ядрени оръжия въпреки бедността и международните санкции, използвайки своя собствена технология и на практика безплатния труд на своите жители, за да намали разходите си. Това твърдят експерти, цитирани от Ройтерес.
Южнокорейски правителствени анализатори оценяват ядрените разходи на Северна Корея на стойност между 1,1 милиарда и 3,2 милиарда долара. Експертите обаче обясняват, че е невъзможно да се направи точна оценка заради тайнствеността, която съпровожда програмата. Ето защо оценките варират в широки граници.
До момента Северна Корея е тествала сравнително малки оръжия, които използват по-простата технология на делене на атомите на тежки ядра, така нареченото атомно оръжие.
Претенциите на изолираната комунистическа държава, че е извършила четвърти ядрен опит миналата седмица, бяха свързани с много по-сложната и мощна водородна бомба. Това предизвика скептицизъм сред международните среди, и експерти заявиха, че Пхенян просто е обогатил нормална атомна бомба с водородни изотопи.
Бивш южнокорейски официален, участвал в ядрените преговори със Северна Корея, заяви за Ройтерс, че е вероятно ядрената програма на КНДР да е пренебрегнала мерките за безопасност, за да намали разходите.
Северна Корея бе в дъното на списъка от 2011 г. за световните разходи за ядрено оръжие, направен от Global Zero - група, която работи за намаляване на ядрените оръжие по света. Тогава групата оцени годишните разходи на Пхенян на около 700 млн. долара (следван от Пакистан с 2.2 млрд. долара). Анализът обаче е правен преди последните два опита на страната.
За сравнение, САЩ са изхарчили 61.3 милиарда долара за ядрени оръжия през 2011 г.
Строителството на ядрения център в Йонбьон, основното ядрено съоръжение на Северна Корея, струва около 600-700 млн. долара, въз основа на оценка от 2012 г., според южнокорейското министерство на отбраната. Малкият реактор в Йонбьон, чието строителство започва през 1979 г., е базиран на стара съветска технология и генерира само 5 мегавата мощност.
"Всъщност те не харчат толкова много", казва Ким Мин-Гу, бивш севернокорейски дипломат, който е работил в посолството на Северна Корея в Москва, преди да избяга през 2009 г., пред Ройтерс.
"Тяхната работна сила е безплатна и, с изключение на няколко ключови вносни части, страната произвежда всичко останало."
Плащането за тези части не е лесно за страна, чиято официална икономика е на стойност 28.4 млрд. долара само през 2014 г., според централната банка на Южна Корея.
Но страната е разчитала на най-различни източници за твърда валута в миналото, включително фалшифициране, застрахователни измами, продажба на ракетни части в Близкия изток и наскоро износ на работна ръка в чужбина при условия, които правозащитни организации описват като робство.
Северна Корея разполага и с процъфтяваща неофициална пазарна икономика, развила се след опустошителния глас през 90-те години на миналия век, който е сравнително нов източник на чуждестранна валута.
Според експерти сивата икономика е засенчила официалната и генерира толкова много богатство, че след предишните ядрени опити, заможни търговци произволно и изведнъж са били обложени с високи данъци, за да може страната да плати за ядрената си програма.
"След първите три ядрени опита, видни търговци бяха "прочистени" по обвинения в антисоциалистически дейности и техните активи бяха конфискувани от държавата", заявил севернокорейски източник пред базирания в Сеул Daily NK, уебсайт поддържан от и за избягалите от Северна Корея.
В допълнение, Северна Корея е изнесла минерали на стойност повече от 1 млрд. долара миналата година, най-вече на въглища, в Китай, който е основен търговски партньор на страната, според данни на Ройтерс.
Въпреки строгите санкции, Северна Корея все още продава малки количества оръжия на купувачи, които се обръщат към Пхенян заради липсата на алтернативни доставки, според неотдавнашен доклад на Андреа Бергер от Royal United Services Institute (RUSI) в Лондон.
Страната също така си набавя около 200 - 300 млн. долара като изпраща работници в страни като Китай, Русия, Монголия и дори Полша по данни на Центъра на правата на човека в Северна Корея в Сеул.
Според Ким Мин-Гу тези пари обикновено се използват, за да подкрепят икономиката на Пхенян, а не се инвестират в ядрената програма. Но според експерти е невъзможно да се проследи дали определена сума пари отива за построяването на нови сгради в Пхенян или за направата на ядрени оръжия.