На 30 март 1856 г. в Париж е подписан договор, който слага край на Кримската война.
Кримската война (1853-56) е най-кръвопролитният конфликт на XIX век. Въоръженият сблъсък предизвиква разместване на пластовете, образували се на Стария континент след 1815 година. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия.
Ако в наши дни Крим стана арена на хибридната война на Русия и „вежливите зелени човечета“, то преди 160 години през Кримската война се полага началото на индустриалните бойни действия: артилерията на западните съюзници е в състояние да дава по 75 000 залпа на ден. От решаващо значение за успеха на съюзниците се оказва новата бойна техника: пушката "Миние" и артилерийският снаряд, който измества гюллето. Севастопол пада през септември 1855 година, припомня Дойче веле.
Кримската война отнема живота на 750 000 войници; безчетен е броят на жертвите сред цивилното население. Имало е много масови изтребления. Турската армия е плащала премия за "главите на гяурите". Впрочем повечето войници умират не в бой, а от холера или тиф.
Кримската война променя облика на Османската империя. Никога преди в Цариград не е имало такова стълпотворение от западни политици, военни и наблюдатели. С тях идва и техният начин на живот, така че Кримската война допринася за първото отваряне на турското общество, което незабавно предизвиква ислямска контрареакция.
В Русия гневът срещу Западна Европа окриля патриотичните и панславянските чувства. Епосът на Толстой "Война и мир" е създаден тъкмо в този контекст. Споменът за победата над Наполеон е мехлем за руската душа, унижена от поражението в Крим, което разкрива изостаналостта на Русия.