Сръбските ултранационалисти са настроени да се завърнат в парламента на Сърбия след няколкото години отсъствие от управлението на страната, пише Ройтерс.
Амбициите им за парламентарните избори на 24 април бяха стимулиран от нарастващото недоволство от проевропейската политика на премиера Александър Вучич, който се обяви за строги икономии.
Сред надигащите се ултранационалисти е и лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, чиято популярност се увеличи, след като бе оправдан от трибунала на ООН за военни престъпления в Хага по обвинения в престъпления срещу човечеството.
Анкетите показват, че партията на Шешел и дясното обединение Двери, чиито настроения и виждания са насочени към Русия, срещу НАТО и срещу интеграцията в ЕС, ще получат достатъчен брой гласове, за да влязат в парламента и заедно биха могли да спечелят около 25- 30 места в 250-местния парламент.
Макар да е малко вероятно влизането на ултранационалистите в парламента да разтърсят позициите на премиера на власт, те ще използват платформата за атаки срещу проевропейския курс, който Сърбия е поела и ще направят всичко възможно да попречат на преговорите на Белград за присъединяване към ЕС.
Проучвания на общественото мнение показват, че прогресивната партия на Вучич е на път да запази своето парламентарно мнозинство, но поддръжниците на Шешел, които не успяха да спечелят места в изборите през 2012 г. и 2014 г., биха могли да станат третата най-голяма група в парламента.
Завръщането на Шешел даде гласност на недоволството, което много сърби изпитват от бомбардировките на НАТО през 1999 г. във връзка с конфликта в Косово. По онова време Шешел е заместник министър-председател на Сърбия.
"ЕС е съставена от страни членки на НАТО. Те ни бомбардираха, те ни отнеха Косово", каза той пред ликуващи поддръжници миналата седмица в Ягодина.
Рецесията от 2014 г. изправи Сърбия пред бюджетния дефицит, принуждавайки правителството да търси 1.2 милиарда евро заем от Международния валутен фонд, който в замяна поиска съкращаване на публичните разходи и субсидиите, увеличаване на данъците и приватизацията на неефективните държавни фирми.
Членството в ЕС ще изиска болезнено преструктуриране на икономиката на страната.
Анализатори твърдят, че мерките за икономии и безработицата от осемнадесет процента са подтикнали избирателите да се обърнат към десните партии.
Много сърби не виждат особена полза от преговорите на страната за присъединяване към ЕС. Едно скорошно проучване на общественото мнение разкри, че почти 72 % от сърбите са против присъединяването към ЕС и НАТО.
Въпреки това Вучич смята, че присъединяването към ЕС, най-големият търговски партньор и инвеститор на Сърбия, остава цел номер 1 за Белград. Премиерът, който неотдавна заяви, че Сърбия няма да се стреми да се присъедини към НАТО, предупреди за опасността от надигащия се национализъм.