Той лежи в стъклен саркофаг. Очите му са затворени, червеникавите му брада и мустаци са подрязани, а ръцете му почиват спокойно върху бедрата му. Облечен в строг черен костюм, Владимир Ленин, първият съветски лидер, на пръв поглед изглежда сякаш спи. Неговият образ е толкова реалистичен, че често плаши децата. Много възрастни предполагат, че това е восъчна фигура, а не истинското тяло на мъжът, починал преди 92 години.
И все пак, това наистина е тялото на Ленин, поне отчасти, пише вестник „Тhe Мoscow times“. Ако то бива внимателно наблюдавано, подхранвано и балсамирано редовно, учените смятат, че то може да издържи в продължение на векове. Ето защо по времето на Съветския съюз е разработена мащабна инфраструктура, която да гарантира, че това ще се случи.
Обществеността може и да е разделена по отношение на такава перспектива, но засега властите изглежда са решени да се грижат и пазят тялото на Ленин. Това обаче може да бъде изключително скъпо.
Миналия месец, Федерална служба за охрана - територията в близост до Кремъл, включително и мавзолея на Ленин, попада в тяхната юрисдикция - обяви за първи път, че разходите за "медицински и биологични работи за поддържането на тялото на Ленин" за 2016 г. ще възлиза на 13 милиона рубли (335 000 лева).
Когато Ленин умира през януари 1924 г., никой не планира да запази тялото му за този дълъг период от време. В действителност, известният патолог Алексей Абрикосов, който е извършил аутопсията на тялото, срязва неговите основни артерии. "По-късно той ще каже, че ако е знаел, че ще се балсамира тялото, той не би го направил, защото системата от кръвоносни съдове можеше да се използва за доставяне на балсамиращин химикали към тъканите", казва Алексей Юрчак, професор по социална антропология в Университета на Калифорния.
След аутопсията, тялото на Ленин е временно балсамирано, за да го предпази от незабавно разлагане по време на 4-те дни, в които то лежи в отворен ковчег в зала в сградата на общината в центъра на Москва.
Тълпи от хора се стичат от всички краища на Съветския съюз, за да отдадат почит на своя лидер и съветските служители били принудени да променят решението си. Те преместили тялото във временна дървена постройка на Червения площад, където заради изключително студено време тялото се запазило непокътнато в продължение на 56 дни.
Първоначалната идея не включва балсамиране, а дълбоко замразяване.
Така през 1924 г. се ражда лаборатория "Ленин", в която група от учени е натоварена със задачата да поддържа тялото на лидера на световния пролетариат. По време на пика на своята дейност в лаборатория "Ленин" работят около 200 специалисти.
Успехът е толкова голям, че услугите на лабораторията са използвани от други държави, които също решават да балсамират своите лидери. Сред тях са виетнамския президент Хо Ши Мин, българския лидер Георги Димитров и севернокорейските лидери Ким Ир Сен и Ким Чен Ир.
Всички процеси по балсамирането са извършени в пълна секретност, а учени от лабораторията регулярно пътуват до Виетнам и КНДР, за да извършват поддръжка на телата.
Днес, групата е много по-малка, но работата й почти не се е променило. На всеки няколко дни учени посещават мавзолея за проверка на тялото, което се съхранява при внимателно изчислена температура и осветление, като на всеки 18 месеца Ленин се носи в лабораторията в слабо осветена стая където да бъде повторно балсамиран и измит.
Въпреки, че учените са успели да запазят скелета, мускулите, кожа и други тъкани от Ленин, всички вътрешни органи са били отстранени. Мозъкът му е взет, за да бъде проучен от Московския институт за изследване на мозъка - създаден малко след смъртта на Ленин с конкретната цел да изучава "необикновените способности" на съветския лидер. Парчета от мозъка му се пазят и до днес в неврологичния център на Руската академия на науките.
Опитите да се интервюират служители от лабораторията сега удрят на камък. Новото ръководство не иска работата на лабораторията да бъде приемана на шега и има строги правила относно изнасянето на информация. Въпреки това нещата не стоят така през 90-те години, когато освен интервюта за руските медии, служителите на лабораторията съдействат на руска телевизия да заснеме документален филм.
След разпадането на Съветския съюз обаче, лаборатория "Ленин" е изправена пред много трудности.
През 1991 г. новите демократични управници на Русия спират финансирането на проекта и това поставя бъдещето на мавзолея под въпрос.
Но по-голямата заплаха за бъдещето на мавзолея се крие в новите поколения. Учените, които работят за него вече са на преклонна възраст, а млади изследователи, които са готови да ги наследят - няма, защото "тази работа вече не се счита за престижна", обяснява Юрчак.
Има едно очевидно решение, но идеята за погребване на символа на Съветския съюз не е популярна, защото това би означавало, че безпрецедентния 92-годишен експеримент ще приключи.