Избиванията на площад Тянанмън, Пекин през 1989 г., също известни като протестите от 1989 г. на площад Тянанмън, или Инцидентът от 4-ти юни 1989 г., бяха серия от демонстрации, водени от студенти, интелектуалци и работнически активисти в Народна Република Китай, завършили с около 10,000 ранени и 2,000 убити, предимно студенти и млади хора.
В края на 70-те години на миналия ХХ в. държавният глава на Китай Дън Сяопин инициира серии от икономически и политически реформи, които довеждат до постепенното въвеждане на пазарна икономика в страната, както и до известна политическа либерализация на системата на Мао Дзедун. Тези икономически и политически реформи провокират в началото на 1989 г. недоволството на две социални групи в Китай.
Първата група включва студентите и интелектуалците, според които реформите не са стигнали достатъчно далече и Китай се нуждае от реформа на своята политическа система. Тъй като икономическите реформи засягат само фермери и работници от индустрията, приходите на интелектуалците изостават от приходите на тези, които биват облагодетелствани от реформата. Те са недоволни също така и от социалния и политически контрол, който комунистическата партия на Китай продължава да налага. В допълнение на това, тази група живо следи политическата либерализация „Гласност”, предприета по това време от лидера на бившия Съветски Съюз, Михаил Горбачов.
Втората група са градските индустриални работници, според които реформите са отишли твърде далеч, водейки до отслабване на икономическия контрол, с последвалите го инфлация и безработица, заплашващи техния поминък.
Поводът за протеста на площад Тянанмън през 1989 г. става смъртта на бившия Генерален секретар Ху Яобанг. Ху бива отстранен от поста Генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) през 1987 г., когато неговите призиви за "бърза реформа" и почти откритото му пренебрежение към Маоистите го правят подходяща изкупителна жертва за Дън Сяопин и приближените му след про-демократичните демонстрации на студентите през 1986-87 г.
Протестите от 1989 г. започват в малък мащаб, във формата на траур за Ху Яобанг и искания ККП да ревизира своето официално становище относно него. Тези протести се разрастват след като новините за конфронтация между студенти и полиция се разпространяват; убеждението на студентите, че китайската медия изкривява истината за техните искания също допринася за увеличаване на подкрепата, която те получават от населението.
На погребението на Ху Яобанг голяма група студенти се събира на площада Тянанмън и предявява искане да се срещне с премиера Ли Пенг, политически съперник на Ху. Така студентите обявяват стачка в университетите на Пекин. На 26-ти април уводна статия в националния всекидневник People's Daily, последвала речта на Дън Сяопин пред вътрешни партийни лица, обвинява студентите в плануване на размирици. Това изявление възмущава студентите и на 29-ти април около 50,000 студенти излизат по улиците на Пекин, настоявайки правителството да оттегли своето изявление.
В този апел участват по-голямата част от студентите в многобройните колежи и университети на Пекин, като в това те получават подкрепата на своите преподаватели и други интелектуалци. Разглеждайки себе си като китайски патриоти, студентите отхвърлят контролираните от ККП официални студентски асоциации, и учредяват свои автономни асоциации.
Въпреки, че на 20 май правителството обявява военно положение, войсковият вход на Пекин бива блокиран от множество протестиращи и на армията е наредено да се оттегли.
Междувременно, демонстрациите продължават. Започнатата преди това гладна стачка наближава третата си седмица и правителството решава да прекрати въпроса преди да започнат смъртните случаи. След разисквания на водачите на комунистическата партия се дава нареждане да се употреби военна сила за разрешаване на кризата - издава се заповед с потушаването на демонстрациите да се заеме Народоосвободителната армия на Китай. Като поради изразената подкрепа към студентската демонстрация, лидерът Жао Зиянг е изместен от политическото водачество.
Войници и танкове от 27-ма и 38-ма армия са изпратени да установят контрол над града. За разлика от добре въоръжената 27-ма армия, която пристига отвън, местната 38-ма армия няма амуниции и симпатизира на протестантите. Нейните войници изоставят военните си коли по улиците на Пекин и се присъединяват към протестиращите.
Влизането на войниците на 27-ма армия в града бива активно възпрепятствано от много местни жители на Пекин, припомня сайтът Будна ера. Те изграждат обширни барикади, които забавят придвижването на армията. Битката продължава по улиците, обграждащи площада Тянанмън, като протестиращите напредват многократно към тежко въоръжените войници от Народоосвободителната армия, издигайки барикади с превозни средства за да се предпазят от стрелбата на армията, стреляща директно в тълпите и използвайки дори огнехвъргачки.
След като на 4-ти юни демонстрациите в Пекин биват потушени, протести продължават да заливат други части на Китай в продължение на няколко дни. Стотици хиляди излизат на протест в Хонконг, където хората се обличат в черно, отново в знак на протест. Големи протести има в Кантон и Шанхай.
Днес темата за кръвопролитията на площада Тянанмън е все още политическо табу в Китай, където всяка дискусия за него се разглежда като неуместна или рискована.