На форума „Армия-2019” започнаха да звучат сензационни изявления. Източник от военно-промишления комплекс каза, че в Русия започва разработването на „летяща батерия”. Така наречените самолети, предназначени да поддържат войските си от въздуха с артилерийски огън. И този огън не се води от някакво си оръдие 20 или 30 милиметра, а от по-тежки оръжия. Такива самолети също се наричат „летящи гаубици”, въпреки че това, разбира се, е преувеличение.
Сензационността на това съобщение не е, че такива самолети не съществуват в природата, пише pogled.info. Те си присъстват в американските военновъздушни сили. Това е АС-130, построен на базата на тежкия военен транспортен самолет C-130 „Херкулес”. Но за авиацията не само на Русия, но и на Съветския съюз това е екзотика, която дори и ветераните не си спомнят. Макар и преди да е имало подобни опити в миналото.
Събеседникът твърди, че предварителният проект е завършен, а опитно-конструкторската работа е отворена. Транспортният самолет Ан-12, който се е превърнал в летяща лаборатория, е избран за платформа за периода на проектиране. На неговия борд ще бъдат поставени две оръдия с калибър 57 мм. На следващия етап от разработването оръжията ще бъдат допълнени с оръдия с по-малки калибри (вероятно 30 мм) и гранатомети.
В същото време американският AC-130В „Стингър” II е избран за „ролеви модел” - това е последната модификация на „летящата батарея”. Вярно е, че нашият калибър ще бъде много по-скромен - американците използват 105-милиметрово оръдие.
57 мм - това е по-скромно от дори 76 мм - инструмент от този калибър е трябвало да се използва на тежкия бомбардировач TB-3 в началото на 30-те години. А до 1935 г. е възможно да се постави едно 76-милиметрово оръдие и два 45-милиметрови. Стрелбата е извършена с шрапнелни снаряди, за да се компенсира липсата на точност на насочване. Залпът е способен да порази живата сила на врага, както и леко бронирани превозни средства. Обхватът на стрелбата на главния калибър достига 18 км, което прави самолета недостъпен за зенитната артилерия.
Въпреки успехите, постигнати при изпитването на прототипа на „артилерийски самолет”, темата е затворена в средата на 30-те години. Тъй като опонентите на тази линия успяват да докажат, че използването на неуправляеми ракети от самолет е по-ефективно от артилерийската стрелба. Повече към въпроса за оборудването на самолет с артилерийски оръжия не са се връщали.
И сега, след 85 години, решаваме да се върнем към решението на тази трудна задача. Освен ако, разбира се, източникът не обърква нещо в треската на разгръщащата се хибридна война. И задачата е трудна, дори и само защото руските дизайнери нямат никакъв опит. Тоест в началото може просто да се получи работоспособен самолет. И едва след известно време на друг вече прототип ще се създаде не просто работоспособна, но и при това ефективна машина. Следват немалко въпроси от икономически характер, за да стигнат бюджетните средства и организационно-производствени – нужно е да се намери завод, който да не е претоварен с други поръчки.
Може да се предположи, че към идеята за втори опит за създаване на „летяща батарея" нашите авиационни стратези са били потбутнати от доста успешната "биография" на американския самолет АС-130. Той е приет през 1967 година. И веднага са изпратени 16 самолета в дебрите на Виетнамската война.
Първата модификация не се отличава с голям калибър, във Виетнам има достатъчно висока плътност на огъня, която беше осигурена от четири 22 мм автоматични оръдия. Скоро сдвоените „Вулкан“ са заменени от две едностволни пушки с калибър 40 мм. Първоначално AC-130A спокойно разбива колоните камиони по „Пътеката Хо Ши Мин. Ден и нощ, благодарение на добра система за насочване, която има телевизионни и топлинни канали, както и радар.
По време на войната 16-те AC-130A (6 от които са унищожени от силите за противовъздушна отбрана на Северен Виетнам) поразяват 10 хиляди камиона. Вярно е, че за половината резултат, тоест за 5 хиляди, изтребителната авиация също има претенции. Този спор никога не е разрешен.
Това е основният и може би единственият резултат от участието на АС-130 във Виетнамската война. Следователно, приписваната му функция за подпомагане на сухопътните сили на бойното поле е пълна измислица. Трудно е да си представим по-неразумно поведение на командира на бавно движещ се самолет, който слиза на опасна височина за да води ефективен артилерийски огън.
Първоначално, когато северновиетнамците използват единствено противовъздушна артилерия с малка мощ, всичко за АС-130 върви добре. Но всичко се променя драматично, когато Съветският съюз започва да доставя зенитни ракетни системи на Виетнам.
Изтребителите на Съединените щати пострадаха много, да не говорим за турбовитловите транспортни самолети с оръдия на борда, със скорост от 330 км / ч. Това са отлични цели за системата за противовъздушна отбрана. Всъщност, ПЗРК стават смъртоносно опасни за „канонерките”, както се наричат самолети АС-130. Американците осъзнават, че е необходимо да се промени стратегията за използване на тези скъпи самолети, които струват почти 150 милиона долара. В края на 60-те години това са огромни пари. А освен това с всеки свален самолет загиват 14 души екипаж.
Поради това „канонерките” са премахнати от райони с висока концентрация на противникова въздушна отбрана. Например, започват да се използват срещу танкове. Но тук действията на авиацията са неубедителни.
Скоро позицията на „канонерките” в американските въоръжени сили се определя съвсем ясно, като се вземат предвид техните бойни способности, цената на експлоатация. Както и ефективността при използването в бойни действия с различна интензивност. В резултат на това ескадрилата е възложена на командването за специалните операции. Неговите части и от трите клона на армията се използват в местни конфликти с ниска интензивност на територията на други държави, за да задоволят политическите, икономическите и други интереси на САЩ. Това е типична полицейска структура. АС-130 се вписва идеално в нея като средство за борба с нерегламентираните въоръжени формации - партизани или терористи. А също и за потискането на националните въоръжени сили с ниска мощност в страни, разкъсвани от противоречия. Всъщност тези противоречия са резултат и от действието на Силите за специални операции, които имат специални правомощия по отношение на организацията на заговорите и бунтовете.
Ако военната доктрина на Руската федерация включва такава задача, тогава да – руската „канонерка” може да бъде полезно оръжие за нас. Развитието му е добре обосновано.
Но в същото време митичната функция за подпомагане на собствените сухопътни сили по време на военни операции не трябва да се приписва на ”канонерката”. За целта има щурмови самолети. Както в Русия, така и в САЩ. Това са Су-25 и А-10 „Тъндърболт” II. И двата самолета, предназначени да работят в зоната на интензивен огън, се отличават с най-висока жизнеспособност. Например, в Афганистан, за всеки свален „Грач”, както се нарича Су-25, са нужди 80–90 попадения. А в някои случаи самолетът се връща в базата със сто и петдесет дупки. Не по-малко впечатляващ показател за издръжливост демонстрира в битката и „Брадавичестата свиня”, както наричат A-10 за неестетичния му вид.