Как ли би се стекъл животът на Касандра (името е променено от редакцията), ако през 2010 година не беше намерила подслон в дом за закрила на жени? След престоя си там младата и самоуверена жена създава семейство, ражда две деца, завършва успешно средното си образование и започва да следва. Дали всичко това щеше да е възможно без оказаната ѝ помощ? „Вероятно не“, казва с усмивка Касандра, която е родена в Сирия. „Изпитвам огромна благодарност".
Насилието над жени е често срещано явление в Германия - статистиката сочи, че всеки ден поне една жена става жертва на убийство или опит за убийство от своя настоящ или бивш партньор. В случая на Касандра насилникът бил собственият ѝ брат. Той редовно я пребивал най-брутално, защото не харесвал нейния начин на живот. Една нощ тя тайно избягала от семейството си, а полицията я посъветвала да търси помощ в дом за жени. Тогава тя била само на 19 години. „Не можех да остана и секунда повече при семейството си. Исках да избягам на свобода“, спомня си Касандра.
Домът за жени е първа стъпка към нов живот
Тя последвала съвета на полицията. Събрала последните си пари и след тричасово пътуване с влак пристигнала в дом, приютяващ жени, станали жертва на насилие. „Нямах нищичко - нито дрехи, нито храна, нищо“, казва тя. „Посрещна ме една от обитателките на дома – моя сестра по съдба, с която и до днес поддържам контакт. Никога няма да забравя този ден".
Касандра остава в дома за жени през следващите шест месеца. Там живеят заедно и жени и деца, тъй като много от обитателките са избягали заедно със синовете и дъщерите си. „За мен дори уредиха една допълнителна стаичка на тавана, за да мога да уча за училище“, спомня си Касандра. В началото на 2011 година с помощта на дома за жени тя си намира собствено жилище. Така започва новият ѝ живот.
Истории като тази на Касандра мотивират Маргарете Крамер и Улрике Гросе-Кроил да продължават своя ангажимент. От 30 години те работят в Дома за жени в Бон, срещат се с жертви, които посещават местния център за консултации, прибират пребити от бой момичета и жени от улиците, посредничат при решаването на конфликти между обитателките на дома.
„Повечето жени са на възраст между 25 и 35 години и са от всички социални прослойки“, разказва Гросе-Кроил, а Крамер добавя: „Имахме обаче и една 70-годишна тук. Тя ни каза, че ако преди е знаела за дома, е щяла да напусне мъжа си много по-рано“.
Германия не защитава достатъчно жените
Реалността е, че има твърде малко домове за жени, които се нуждаят от помощ - около 15 хиляди места липсват в цяла Германия. Само 44 са местата за търсещите закрила в 330- хилядния Бон. „Всеки ден трябва да отказваме на някоя жена, защото няма достатъчно места“, оплаква се Гросе-Кроил.
Съдбата на жените, решили да потърсят закрила в дом, понякога може да завърши и трагично: „И двете видяхме как един мъж застреля жена си пред очите ни и пред очите на собствените си деца“. Малко преди това той излъгал, че е съгласен с раздялата.
И това не е изключение. Общо четири жени са били убити, откакто Маргарете Крамер и Улрике Гросе-Кроил работят в Дома за жени в Бон. Винаги, когато се обади жена, нуждаеща се от помощ, съществува опасност рискът да не бъде преценен правилно.
Някои от жените, на които е оказана помощ, след това искат да се отблагодарят по някакъв начин. Касандра, например, сега помага на жените от Дома в Бон да си търсят собствено жилище. „Не съжалявам за избора си. Със сигурност бих постъпила по същия начин и днес“, казва студентката и добавя: „сега се чувствам много добре“.
Касандра вече няма контакт със семейството си - от доста години. Но и до днес изпитва странно чувство, когато види мъж, приличащ на брат ѝ: „Продължава да ме е страх всеки ден“, признава тя.
Всяка жена има право на закрила
Нейният апел към жените, които са жертва на домашно насилие: „Да имат смелостта да си тръгнат, вместо да таят надежда, че нещо може да се оправи, ако търпят. Дори и да е сам, човек пак може да успее да си изгради нов живот".
„Германската политика не бива да пести от парите за институции, които спасяват живот", казва Касандра: „Всяка, която се нуждае от закрила, би трябвало да я получава".
Автор: Оливер Пипер