Омразата към света, агресията срещу другите, страхът от наказание и ужасът от предстоящото възмездие са причините за сериозно заболяване, наречено „прегарянето на Кремъл“. Това пише украинската медия Intercourier.
Симптомите на хроничния стадий на това заболяване се проявяват в пълна загуба на връзка с реалността, отричане на доказани факти, безпокойство, гняв, негодувание.
„Прегарянето на Кремъл“ е професионално заболяване. Рисковата група на тази зараза са предимно неофашистки политици. Въпреки това, носителите на болестта са представители само на една държава.
В съвременното общество този синдром се наблюдава все по-често и на големи международни форуми. Пример за това е Генералната асамблея на ООН - основната световна политическа платформа.
Русия се страхува от резолюциите на ООН. Въпреки факта, че са препоръчителни (също като резолюциите на ПАСЕ) и в никакъв случай не са задължителни, тези документи имат международен статус - те ясно отразяват позицията на повечето държави на планетата и предоставят насоки за всички останали.
Трябва да признаем, че Москва постигна значителен напредък в имплементирането на психологията във външната си политика. Това се отнася както за информационни операции срещу противниците на Кремъл, така и за хибридни операции - чрез изнудване, натиск и корупция.
Когато не се получи нито едното, единственото, което остава да се направи, е фазата истерия.
В последно време обаче Русия е все по-малко успешна. Съответно синдромът се появяват все по-често.
Когато Москва подаде молба за брифинг на Съвета за сигурност на 18 февруари, Кремъл изобщо не се интересуваше от окончателното уреждане на конфликта в Донбас - тема, по която не бе постигнат почти никакъв напредък през последните 6 години. Инициативата на Русия цели да използва платформата на ООН, за да застъпва собствената си визия и да налага своите решения, тъй като подобната операция на Парламентарна асамблея на Съвета на Европа се провали.
Кремъл не се интересува от никакъв компромис. Руският президент Владимир Путин ще приеме споразуменията от Минск само в случай, че те се изпълняват при неговите условия. На определен етап Москва успя да вмъкне някои доста удобни разпоредби за себе си в споменатия пакт, докато етапът на тяхното изпълнение остана неясен. Оттук идва и увереността на Русия, че споразуменията трябва да се изпълняват във възможно най-благоприятната последователност за федерацията. Това е основната за спекулациите на Москва относно мирното уреждане на конфликта. Същевременно редът, в който се прилагат разпоредбите, определя всичко.
Липсата на ясна хронология се възприема от Русия като право на „избирателно“ спазване на споразуменията от Минск и тяхната либерална интерпретация.
От своя страна Киев не е доволен от реда за изпълнение на елементите от пакта, а именно от провеждането на избори преди установяването на контрол върху окупираните територии и на държавните граници. Това е основната предпоставка за политически процеси, включително и за избори.
Украйна на свой ред настоява политическият пакет от споразуменията от Минск да бъдат възможни за осъществяване, само след като компонентът за сигурност бъде приложен под задължителния мониторинг на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа - ОССЕ.
Кремъл пък тълкува този ред като преразглеждане на пакта и категорично му се противопоставя.
Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че е възможно да се изменят споразуменията от Минск, само ако Киев работи съвместно с "експерти" от Донецката и Луганската народна република. Така Москва последователно подтиква Киев към водене на преки преговори с фалшивите републики не само по социални и хуманитарни въпроси в рамките на TCG, но и по правни казуси.
Кремъл също така настоява, че специалният статут на Донбас е крайното условие за разрешаване на конфликта и Украйна е длъжна да представи концепцията за внасяне на изменения в съответните закони и да определи срока за тяхното приемане. Според логиката на Москва суверенитетът на Киев над неконтролируемите територии ще бъде възстановен едва след като те получат свои собствени ръководни органи и административни структури, избрани съгласно украинските закони, и след като специалният им статут бъде закрепен към Конституцията, давайки им правото да имат "народна милиция", прокурори и т.н.
Междувременно Кремъл пази скромна тишина относно присъствието на своите редовни военни отряди и служби за сигурност в източна Украйна. Това превръща изборите във фикция, тъй като целият процес от началото на кампанията до преброяването на гласовете ще бъде под строгия им контрол.
Този ход на събитията е напълно неприемлив за Киев. С такава стъпка Кремъл се опитва да узакони самопровъзгласилите се „републики“, които изцяло контролира. В тази връзка, неспособността да се промени Основният закон, за да се угоди на страната агресор, многократно бе подчертавана от предишното и настоящото управление на Украйна.
Киев направи много за възраждането на процеса в Минск. Миналата година беше подписана „формулата на Щайнмайер“ - едностранно бе прекратен огънят и силите бяха разделени. Това обаче не доведе до реципрочни стъпки от Русия - ескалацията на военните сблъсъци доведе до тежки загуби на въоръжените сили на Украйна.
Постоянният представител на Киев в ООН Владимир Елченко заяви, че Русия "провежда военна операция в окупираните територии на Донецк и Луганск, както и в Крим", което е "непреодолима пречка за прилагането на пакта от Минск".
Ето защо наскоро Украйна започна да говори за намиране на друг формат на споразуменията. Като алтернатива Киев предлага въвеждането на мироопазващи сили в Донбас или участието на страните гаранти за сигурността на Украйна съгласно Будапещенския меморандум - Великобритания и САЩ.
Трябва да се отбележи, че ООН многократно призоваваше за зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и в съответствие с резолюциите на Общото събрание и Съвета за сигурност.
Брифингът на Съвета за сигурност на ООН, поискан от Москва, не трябва да се счита за искрено желание от страна на Кремъл да играе конструктивна роля за разрешаване на военната и политическа криза, тъй като те бяха предизвикани именно от Русия. Трибуналът на ПАСЕ го доказа.
Клиничният стадий на "прегарянето на Кремъл" настъпва, когато шокът и отказът се заменят от немотивиран гняв и неконтролирана агресия. Неоснователната еуфория от въображаемия успех носи окончателното разкъсване на нервните вериги, в резултат на което пациентът престава да съществува като субект. Той не е в състояние да покаже разбиране, а само го подражава. Поведението му става доминирано от усукан цинизъм и патологични лъжи.
Това е етапът на пълна непригодност.
Трансът, дихателните упражнения или молитвата няма да са от полза в такава ситуация. Време е световната общност да признае безполезността на грижите и да предприеме драстични мерки. Най-ефективният начин би бил пълна изолация на критично болния пациент.