Област Гютерсло. Почти всички в Реда-Виденбрюк ги познават – а отскоро и в цяла Германия. Става дума за работниците в кланиците „Тьонис“. В момента Инге Бултшнидер изглежда е един от най-търсените партньори за интервю. За журналисти от германски и дори чуждестранни медии, пишат регионални вестници.
Дълги години жителката на Реда-Видербрюк се бори за по-добри условия на труд и живот на договорно наетите работници. Защо? Защото самата тя вижда колко драматично е положението на повечето работници от Източна Европа в „Тьонис”.
Бултшнидер лежи в болницата преди осем години до изтощената Катя от България. Младата жена току-що се била сринала на поточната линия в „Тьонис”. Тя няма здравна застраховка и била ужасена. “Изведнъж влязоха няколко мъже и Катя трябваше да напусне болницата”, спомня си Бултшнидер. Шок за германката. Здравето на Катя беше на ръба – небрежно изписване от болницата.
Бултинидер остава в контакт с българката, тя чува нейната история, вижда къде е настанена, научава жестоки подробности. Всеки ден Катя трябва да отстранява с нож шунката от костите. Трудна работа, която човек върши изправен и то доста на студено. Смени, които са често по-дълги от 12 часа, са норма, както и възпалените стави.
И всичко това за малко под 1000 евро на месец. Когато Катя отново колабира и трябва да остане в болницата за дълго време, тя губи работата си: „Тогава я взех при мен. Тя си нямаше никого. По-късно ми стана ясно, че нещо трябва да се промени и тази мизерия трябва да бъде оповестена публично“.
Бултшнидер споделя с медиите, че мнозина нейни познати я увещавали да престане с битката си срещу барона в месарската промишленост Тьонис поради опасностите, които това крие за нея и децата ѝ.
Въпреки това тя е първият човек, който изказа гласно онова, за което мнозина вече подозираха. Тя основава група по интереси и слага пръст в раната. Днес 120 граждани са ангажирани с работещите в Реда-Виденбрюк. Заедно те се борят за повече права, по-добро настаняване и повече човечност.
Бултшнидер не изоставя надеждата за подобряване на положението. През 2013 г. министърът на икономиката Зигмар Габриел (СПД) дори отива в къщата на семейство Бултшнидер. Тя го посрещнала, изпълнена с еуфория, отговорило на въпросите, пълна с надежда. След това той отиде до фабриката „Тьонис”, но нищо не се промени съществено.
Според Бултшнидер с контрола на жилищата, обитавани от работниците в „Тьонис“, не става нищо. Проверките винаги се обявяват предварително, така че има достатъчно време за подготовка на всичко. Помещенията ще бъдат почистени и обитателите им ще изчезнат за няколко дни. Също като на кръглата маса за областната политика: „Много приказки, малко действие“.
„Тьонис” просто има твърде голямо влияние, прекалено много власт”, казва Инге Бултшнидер.
Въпреки това Инге Бултшнидер няма да се откаже. /БГНЕС