Американският милиардер и предприемач Илон Мъск има не една и две екстравагантни идеи: замислил е например да засели един милион души на планетата Марс и до 10 години да предлага полети до там. Възможно ли е това?
Американският милиардер и предприемач Илон Мъск има не една и две екстравагантни идеи: замислил е например да засели един милион души на планетата Марс и до 10 години да предлага полети дотам. Възможно ли е това?
Понеже на Марс има слънчева светлина и атмосфера, планетата би могла да стане подходяща и за живот на хората, твърди Илон Мъск. Продължителността на деня там е приблизително колкото на Земята, възможно е също и отглеждането на растения. Мъск иска да засели 1 милион души на Марс и смята до 10 години да започне да предлага полети до Червената планета.
Бившият учен от НАСА и професор от Станфордския университет Скот Хъбард обаче не споделя тази еуфория: „Животът там ще прилича повече на този в изследователска станция в Антарктида", казва експертът. Според него, малък брой хора биха могли да живеят на Марс. Но визията на Мъск е по-мащабна – той си представя много повече от обикновена научна база, отбелязва той.
Опасно начинание
При това Хъбард не е сред отявлените критици на Мъск. 73-годишният учен дори получава заплатата си от бизнесмена – член е на консултантска група към ракетната фирма на милиардера SpaceX, занимаваща се с въпроса за безопасното транспортиране на хора в Космоса.
Хъбард обаче изтъква факта, че самото пътуването до Марс, което ще е твърде опасно, ще отнема повече от половин година.
Германският блогър и физик Алдерамин също смята визиите на Мъск за утопични. Той припомня, че заради екстремно високата радиация е много опасно да се работи на повърхността на Марс. „Тази планета няма магнитно поле като Земята, което означава, че частиците от Слънцето достигат безпрепятствено до Марс“, казва той. Към това се прибавя и космическото лъчение от недрата на Вселената. Защита могат да осигуряват например оловни пластини, които обаче са твърде тежки, за да бъдат превозвани до Марс. „С други думи, хората там просто ще трябва да се справят с наличните ресурси на тази планета“, добавя ученият.
Ще рече, че разходките на Марс ще бъдат по-скоро изключение. Заради лъчението и екстремно високите температурни колебания (стигащи до 100 градуса по Целзий) излизанията на открито ще бъдат твърде скъпо и рисковано начинание. Алдерамин се отнася с респект към успехите на Мъск, постигнати в ракетостроенето, но твърди, че в научната общност милиардерът просто не е приеман на сериозно. "Визиите му са смятани за чиста утопия", уверява той.
Масово заселване?
„Старшип“ вероятно ще върши добра работа като товарен кораб, но никой не вярва, че милиони хора ще могат с него да стигат до Марс“, казва още германският блогър. Приносът на Мъск се свежда до това да построи „такси до Марс“. „Но цялата инфраструктура на Червената планета ще трябва да бъде изградена от НАСА. А това ще струва стотици милиарди долари. Някой трябва да ги осигури, а и цялото това начинание ще трябва да е икономически рентабилно“, добавя Алдерамин.
Професор Хъбард пък смята, че в скоро време първите хора биха могли да стъпят на Марс. Но той не вярва, че ще се стигне да масово населяване на тази планета. „Мисля, че до края на 2030-те години ще видим хора на Марс. И още по-точно – някъде между 2033-а и 2039-а година.“