Световните лидери призоваха за повече действия и включване на всички страни в глобалния стремеж към по-чиста и по-зелена планета на климатична среща на върха, организирана виртуално от Южна Корея.
Изменението на климата е основна заплаха за глобалния растеж, като опасностите варират от спад в добивите, екстремни метеорологични условия, които опустошават туристическите икономики, огнища на болести и други катастрофи, които биха влошили производителността.
Южна Корея, която наскоро обяви плановете си за намаляване на финансирането на международни въглищни проекти, настоява за по-голяма роля в глобалната инициатива за екологизиране.
„Южна Корея ще играе отговорна роля като свързваща нация между развиващите се и напредналите държави“, каза президентът Мун Дже Ин, когато откри срещата на върха „Партньорство за зелен растеж и глобалните цели до 2030 г.“ или „P4G“ през 2021 г.
Двудневната среща на върха е втората по рода си след учредителната среща, проведена в Копенхаген през 2018 г., и е фокусирана върху публично-частните партньорства, особено в развиващите се страни.
През последните месеци напредналите държави си поставиха амбициозни цели за намаляване на емисиите, както и планове в крайна сметка да станат неутрални на въглеродни емисии до 2050 г. Германският канцлер Ангела Меркел призова страните да премахнат зависимостта си от изкопаеми горива, предупреждавайки, че изменението на климата заплашва живота на хората и икономиката, така, както пандемията от Covid-19. По-рано този месец Германия затегна целите си за намаляване на емисиите на CO2 - включително намаляване на емисиите с 65% до 2030 г., след като знаково решение на върховния съд на страната обяви водещия закон за защита на климата за "недостатъчен".
Британският премиер Борис Джонсън заяви, че страните трябва да започнат да изпълняват своите зелени обещания.
"Това е чудесно начало, но нека все още не се потупваме по гърба, защото нашата планета и хората ни се нуждаят от повече", каза той. „Нуждаем се от правителства, които не просто дават обещания относно климата и природата, но съчетават тези думи с дела.“
Много от най-големите емитенти досега не са спазили ангажиментите си и страните дори не са се споразумели за единен правилник, уреждащ как на практика работи Парижкото споразумение. ООН казва, че емисиите трябва да спадат с близо 8% годишно, за да запазят 1,5 C в действие - еквивалентно на спестените емисии по време на пандемията всяка година до 2030 година. Световните лидери също така подчертаха колко е важно да се гарантира, че по-бедните страни няма да бъдат пропуснати в глобалната инициатива за екологизиране.
Африканските държави не трябва да бъдат "затворени" във фосилни горива и да могат да напредват с останалия свят, заяви френският президент Еманюел Макрон, призовавайки за начини за привличане на мащабни инвестиции във възобновяема енергия.
"Не е глобално партньорство, ако някои се борят да оцелеят", добави генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. "Борбата с климатичните промени ще помогне да се защитят най-уязвимите хора от следващата криза, като същевременно се запази възстановяването от пандемията", каза той.
Световната банка изчислява, че между 32 и 132 милиона души могат допълнително да изпаднат в крайна бедност до 2030 г. поради ефектите от изменението на климата.