Цените не месото в Аржентина експлодираха, правителството наложи временна забрана за износ, а производителите обявиха стачка. Тази стачка обаче е с по-различен заряд в страна като Аржентина, в която стекът от говеждо е част от националната идентичност. „Без Асадо неделята не е неделя“, обичат да казват в Аржентина. "Асадо" означава месо, печено на скара. „Това не е просто основна храна, а част от нашата култура и нашата идентичност“, казва търговецът на месо Емануел Лапетина.
Сега обаче тази традиция може да бъде нарушена, тъй като на най-големия в страната пазар на едро за говеждо месо Mercado de Liniers тези дни е необичайно пусто, след като животновъдите в страната обявиха стачка. Тя е предизвикана от решението на лявото правителство на президента Алберто Фернандес да забрани временно - на първо време за 30 дни - износа на месо. Мярката цели да спре поскъпването на месото на вътрешния пазар.
Световен шампион по консумация на говеждо месо
Никоя друга нация в света не консумира повече говеждо месо от аржентинците. И все пак има известен спад: ако преди 15 години са се падали средно по 69 килограма говеждо на човек от населението, днес консумацията е спаднала до 49 килограма годишно. За сравнение: В Германия се консумират средно по 10 килограма говеждо месо на човек годишно.
Но и в страната на сочните говежди стекове междувременно се променят хранителните навици на хората. Основната причина за спадащата консумация е поскъпването на месото, породено от високата инфлация в южноамериканската страна - актуално тя възлиза на близо 46 процента. Доходите изостават от ръста на инфлацията и хората са принудени да ограничават своето потребление. Специално при месото поскъпването е с цели 66%. „Проблемът с месото излиза извън контрол. Цените поскъпват безпричинно, затова се налага да се намесим на пазара“, заяви президентът Фернандес.
Страната отчаяно се нуждае от валута
„Няма никакъв смисъл да се забранява износът на месо. Един месец спрян износ ще струва на страната почти толкова, колкото да се закупят 12,3 милиона дози от ваксината на BioNTech“, твърди аржентинският животновъд Раул Беруета.
Факт е, че икономиката на Аржентина имаше тежки проблеми още преди началото на пандемията, а през 2020 година тя се сви с цели 10 процента. Сега страната отчаяно се нуждае от валутни постъпления, включително и за да покрие разходите, свързани с пандемията. Данните на земеделския съюз CONINAGRO сочат, че годишните приходи от износ на месо възлизат на 3 милиарда щатски долара. Нарастването на износа всъщност е цел, която преследва и правителството на Аржентина. През първите четири месеца на 2021 страната е изнесла с 20 процента повече месо, отколкото през същия период на миналата година - основно за Китай. Това обаче не донесе очакваните по-високи приходи. От правителството твърдят, че причината се крие в наличието на паралелни структури и фалшифицирането на фирмени баланси, а от бранша хвърлят вината върху падащите цени на световните пазари.
Конфликтът не е нов
Подобна беше ситуацията през 2006 година: тогава Аржентина също се управляваше от ляво перонистко правителство - това на президента Нестор Кирхнер, покойния съпруг на бившата президентка и настояща вицепрезидентка на страната Кристина Кирхнер. Тогава то също реагира на поскъпването на месото с временна забрана за износ и налагането на държавен контрол на цените. В резултат на това пазарът се срина, страната загуби завоювани експортни позиции, както и много работни места. Отделно от това тя беше ударена и от тежка суша.
Много животновъди тогава преминаха към отглеждането на соя, а броят на говедата спадна от 59 милиона през 2007 г. на 48 милиона през 2011-та. Въпреки забраната за износ, цените вътре в страната обаче продължиха да нарастват. Аграрните сдружения твърдят, че износът никога не е бил истинската причина за поскъпването на месото. За чужбина, и най-вече за Китай, се изнасят онези части от месото на закланите животни, които не се търсят от аржентинците или се консумират в много малки количества. Все още в месарниците и супермаркетите има телешко и говеждо месо. Но е вече почти на привършване. А неделята без „асадо“ е немислима за повечето аржентинци. Особено сега, в условията на локдаун, когато хората си стоят предимно вкъщи.
Автор: Ане Херберг