Броят им клони към нула: през последните десет години в Япония политическо убежище са получили по-малко от един процент от кандидатите. През 2020 година късметлиите са едва 47 на брой.
Основни човешки права са пренебрегнати
Онези кандидати за убежище, които трябва да напуснат страната, често пъти прекарват дълго време във временен арест. Такава е била съдбата и на африканеца Луис, който пристигнал в Япония още през 2002 година. Оттогава досега Луис е прекарал във временния арест общо 7 години. И е бил лишен от някои основни човешки права, разказва той самият. "Близо година и половина храчех кръв. Почти не можех да се храня, но никой не пожела да ме изпрати в болница." Нещо повече: властите притискали неговата японска съпруга да го изостави и да абортира общото им дете, твърди Луис.
Преди няколко месеца във временния арест за хора, подлежащи на репатриране, почина една млада жена от Шри Ланка на име Вишма. Тя стана осемнайсетата жертва на тези арести. Твърди се, че е била лишена от каквито и да е медицински грижи. С течение на времето Вишма отслабнала с цели 20 килограма и не спирала да пише молби до властите. След смъртта на младата жена майка ѝ сподели, че Вишма много обичала Япония. "Беше дете, което се държеше мило с всекиго и непрекъснато предлагаше да помогне с каквото може. Къса ми се сърцето, когато си представям, че преди смъртта си сигурно си е казала: А на мен никой не ми помага…", казва майката на Вишма.
И все пак смъртта на младата жена предизвика едно, макар и дребно, политическо действие: в резултат от бурните протести правителството се отказа от плановете да въведе още по-строго законодателство за бежанците.
И когато са на свобода, те пак живеят като затворници
Американският кинодокументалист Иън Томас Аш, който живее в Япония повече от 20 години, прекарал доста време като доброволен помощник в един от временните арести за бежанци в Токио. Наученото там направо го разтърсило и той решил тайно да заснеме разговорите си с арестуваните. Защото в тези затвори не е позволено да се правят интервюта, а свижданията с арестантите се провеждат през стъклена преграда. Този факт установи и екипът на ARD, който посети ареста.
По-късно Аш получава съгласието на деветима от тайно заснетите арестанти да публикува интервютата си с тях. Документалният му филм е сърцераздирателен - неслучайно наскоро беше показан и в рамките на кинофестивал във Франкфурт.
Според Аш, в тези затвори към арестантите се отнасят като към престъпници. От време на време ги освобождават, но въпреки това навън бежанците не получават никакъв шанс да се интегрират в японското общество. "Нямат право да работят, нямат здравни осигуровки, забранено им е да напускат съответната префектура. Уж са на свобода, а всъщност пак се намират в затвор - но без ограда", разказва кинодокументалистът.
Много японци дори не знаят какво се случва
С филма си Аш иска да разбуди най-вече японците и японките и да им покаже какво се случва в собствената им страна. "Много хора в японското общество изобщо не знаят, че съществува такъв проблем. Тъкмо поради това трябва най-напред да предизвикаме чувствителност по темата, а после да насърчим хората да се запитат какво искат те самите като граждани на тази страна. И дали пък самите японци не се превръщат в съучастници на правителството си?“, казва Аш.
Няколко международни организации, включително Комитетът по човешките права към ООН, призоваха Япония да подобри условията, при които държи кандидатите за убежище. До момента обаче правителството в Токио игнорира темата.
Автор: Катрин Ердман