Бързата справка с числата показва, че международната политика по климата не е довела доникъде. От 1990 година насам емисиите парникови газове са се удвоили - въпреки всички конференции и споразумения.
„Всичко напредва твърде бавно"
„Продължаваме да сме изправени пред климатична катастрофа", казва генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. Неговите експерти прогнозират, че глобалната средна температура ще се увеличи с 2,7 градуса - дори договореностите от Парижкото споразумение да бъдат спазени. Това е много повече от целта, която са си поставили държавите: да ограничат затоплянето под два градуса, а още по-добре - до градус и половина. Климатологът Никлас Хьоне потвърждава тези оценки: „Просто се напредва твърде бавно. Бих казал, че тази конференция сега е последният шанс да се удържи целта от 1,5 градуса", казва той. Младите държат на тази цел и на своите петъчни протести под мотото „Fridays for Future" настояват за справедлива защита на климата - ефективна и незабавна.
Остават още 400 до 500 гигатона
Ученият обаче признава, че това не изглежда реалистично – включително защото преговорите под егидата на ООН не функционират така, както ни се иска. На държавите не им налагат нищо, и никой сваля от климатичния бюджет на света в размер между 400 и 500 гигатона. Нито пък страните получават някакви количества от тези гигатонове, с които да се справя. Това би било смислено, но не е приложимо. В ООН е достатъчно и една единствена държава да е против, за да не мине определено предложение. Посоката е обратната: климатичната конференция в Париж определи целта и процедурата за постигане на сближаване. Но всеки действа самостоятелно.
Първи успехи след Парижкото споразумение
По този начин няма да бъде постигнат обрат в климатичната криза, но тя поне може да бъде смекчена, казва Йохен Фласбарт от германското министерство на екологията. Той припомня, че глобално затопляне с 2,7 градуса е твърде много, но пък и "вече не става дума за затопляне от пет или шест градуса, каквито прогнози имаше преди конференцията в Париж. Т.е. между Париж и днес има значителна динамика", посочва Фласбарт. Хьоне потвърждава, че политическите цели имат потенциала да доведат до един по-добър край. Той отговаря за индекса „Climate Action Tracer", който мери постигнатия напредък. Ако се вземат предвид последните уверения на държавите кога възнамеряват да постигнат климатичен неутралитет, картината започва да изглежда по-добре. „Ако всички държави направят това, което са обещали, до края на века затоплянето ще е два градуса. А това е по-малко от направените прогнози. Новината наистина е добра", казва Хьоне.
Защитата на климата като икономически фактор
Но това, че думите непременно ще бъдат последвани от дела, изобщо не е сигурно. Същевременно обаче икономиката по света поема все повече ангажименти, посочва Сабине Налингер, ръководителка на фондация „Два градуса", която е стартирала инициатива съвместно с 80 големи германски фирми. „Натискът спрямо Глазгоу откъм икономиката е голям. Ще бъдем там на място и чрез представителството на много фирми ще покажем колко напреднала е икономиката с надеждата да дадем тласък", казва Налингер. Още в края на конференцията в Париж тогавашният американски външен министър Джон Кери, който днес е главният посланик на САЩ за климата, изрично подчерта, че успехи в защитата на климата ще има тогава, когато икономиката вижда в тях пазар на бъдещето.