В района на Марсабит катастрофата е видна навсякъде. „Селата са осеяни с трупове на умрели животни. Животните са толкова слаби, че нямат сили да стигнат до следващия кладенец. Не издържат и просто се строполяват, преди да умрат", разказва Филип Евотон. Мъжът е ръководител на проект към хуманитарната организация Welthungerhilfe в беден селски район в Северна Кения. Само в Марсабит над 180 000 души спешно се нуждаят от храна. А краят на мъките им не се вижда: „Ако скоро не падне дъжд, броят на бедстващите бързо ще нарасне", казва Евотон.
Три дъждовни периода без дъжд
Редица региони на Кения често страдат от засушавания. Но сегашната суша е историческа: последните три дъждовни периода преминаха или без капка дъжд, или с много под нормалните за сезона количества. Земята е изсъхнала, растителният свят умира. В някои райони добивът на царевица, която тук е основна прехрана, е спаднал със 70 процента. А нашествието на скакалци и COVID пандемията допълнително влошават ситуацията.
Миналия септември президентът на страната Ухуру Кениата обяви сушата за национално бедствие, а правителството обеща помощи за населението в размер на 15 милиона евро. „Добитъкът ни измира. Хората гладуват. Като правителство трябва да направим така, че гражданите на страната да не страдат от глад", заяви губернаторът на Марсабит Мохамед Али при раздаването на хуманитарни помощи преди няколко дни. Активни в кризисните райони са и редица международни организации като Welthungerhilfe и ООН.
"В моя избирателен район вече има колабиращи от глад хора", казва местният депутат Тура Елема. А перспективите не са никак добри: „През последните години страната често е спохождана от тежки суши. Но заради климатичните промени те ще зачестяват, ще се разпростират и ще стават все по-страшни", казва Ландри Нинтеретсе, директор за Африка на екологичната организация 350Africa.org. За хората това означава, че повече не могат да водят нормален живот. Експерти и активисти смятат, че са необходими спешни усилия за приспособяване към новите условия. В интервю за ДВ природозащитникът Нинтеретсе настоява за дългосрочни помощи: за разширяване на капацитетите за складиране на дъждовна вода, за интелигентни системи за напояване, за преминаване към посеви, които са устойчиви на засушавания.
Кой ще плати сметката?
За всичко това обаче са необходими огромни суми пари, които не са по силите на правителството на Кения. Природозащитникът Нинтеретсе е наясно кой трябва да плати сметката: „Кения е сред африканските държави, които имат малък принос за климатичните промени, но страдат най-много от техните последствия. Международната общност и най-вече водещите индустриални държави трябва да помогнат на засегнатите страни да се пригодят към новите условия", убеден е природозащитникът.
Автор Даниел Пелц