В рамките на участието на ЕС в срещата на върха „Един океан“, организирана от Франция в Брест, и като доказателство за водещата роля на ЕС в комплексната реакция към проблемите с океаните, Еврокомисията представя няколко амбициозни инициативи за по-чист, по-здравословен и по-безопасен океан. В речта си по време на срещата председателят Урсула фон дер Лайен обяви три ключови инициативи за сътрудничество с цел опазване и възстановяване на живота в океаните: нова международна коалиция за опазване на биологичното разнообразие в открито море, което представлява 95% от океана; основополагащ проект за изчислителни технологии, с който се дава възможност на научните работници да изготвят дигитална симулация на световните океани; и научноизследователска мисия на ЕС за възстановяване на океаните и водите ни до 2030 г. Това е в допълнение към цялостния принос на ЕС, представен по време на срещата на върха от комисарите Габриел, Вълян и Синкявичюс, като така се обхващат всичките четири направления на темата на срещата.
В речта си по време на срещата на върха „Един океан“ председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: Мисията ни за опазване на океаните трябва да е значима колкото общата ни отговорност към тях. Ето защо се срещаме в Брест — да обединим усилията си, за да не бъдат те като капка в морето. Европа може да допринесе много за морското дело. Но защитата му можем да осигурим само с колективни усилия; само ако сме обединени, можем да помогнем на океаните отново да се напълнят с живот.
Опазване на морското биологично разнообразие и ресурси
На срещата на върха председателят г-жа Фон дер Лайен оповести коалицията с амбициозни цели за биологично разнообразие на зоните, разположени извън националните юрисдикции (БРИНЮ) . С тази инициатива се поставя акцент на ролята на ЕС като главен участник в опазването на морската среда в световен мащаб. Зоните, разположени извън националните юрисдикции, представляват 95 % от океана, а биологичното разнообразие в тях предлага безценни екологични и социално-икономически ползи за човечеството. Тези просторни зони обаче са все по-уязвими към различни заплахи, напр. замърсяването, свръхексплоатацията и последиците от изменението на климата. Провеждащите се към момента преговори с ООН предлагат уникална рядка за едно поколение възможност и ЕС полага сериозни усилия за постигането на споразумение през 2022 г. Коалицията свързва интересите на тези, които се стремят към постигането на амбициозен Договор на ООН за опазване на БРИНЮ — като напр. ЕС и неговите държави членки.
Дългогодишната нулева толерантност на ЕС към незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов е друг важен аспект на амбициозната политика на ЕС за стопанисването на морските ресурси по устойчив начин. ННН риболов е сериозна заплаха за рибните запаси в световен план, а заради него някои от тях вече са почти на изчезване. Поради това от 2010 г. насам ЕС прилага набор от мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов. Съгласно тези правила ЕС работи заедно с държави от целия свят за борба срещу ННН риболов и възпрепятства въвеждането на такива продукти на пазара на ЕС. ЕС разчита и на подкрепата на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA), за да гарантира, че собствените му флотове спазват необходимите изисквания. Това се осъществява с помощта закони, приложими за контролните органи на държавите членки. ЕС не само дава добър пример, но и предоставя финансова подкрепа чрез регионални програми, с които се насърчава устойчивото рибарство.
Борба със замърсяването на морската среда
Замърсяването, по-специално с пластмаса, също е сериозна заплаха за здравословното състояние на океаните както в световен, така и в европейски мащаб. ЕС работи за постигането на визия за чист океан. В действията си за справяне със замърсяването с пластмаса ЕС има два основни приоритета: намаляване на замърсяването с пластмаса и ускоряване на прехода към кръгова икономика. В директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба, която е в сила от 2021 г., са залегнали правила за постепенното изтегляне от употреба на редица пластмасови изделия, с които често се злоупотребява, и събирането на изгубени в морето риболовни уреди. Законодателството е съществен етап по пътя към премахването на морските отпадъци в рамките на ЕС. Освен това ЕС е сериозен защитник на международното споразумение относно пластмасите. Той участва и в работата за създаването през февруари тази година на Комитет за глобално споразумение на Асамблеята на ООН по околната среда. Това е единственият резултатен и обещаващ в дългосрочен план отговор на глобалния проблем с морските отпадъци. ЕС също така активно повишава обществената осведоменост, което спомага за съзряването на култура за действия срещу морските отпадъци. Заедно с ООН и редица граждански организации ЕС организира #EUBeachCleanup — глобална кампания на активисти, ангажирани с проблемите на моретата и океаните, благодарение на която всяка година десетки хиляди доброволци се мобилизират за почистването на отпадъци от плажовете и вътрешните водни пътища.
Океан от решения за измененията на климата
Постигането на въглеродна неутралност означава и преход към морски транспорт с нулеви емисии. Този сектор е важна артерия за търговията и веригите на доставки в световен план. Той обаче все още е зависим почти изцяло от горива с по-висок въглероден интензитет. С предложението за горивата за морския транспорт в ЕС се въвежда стандарт за горивата, с който се ограничава интензитетът на горива с емисии на парникови газове. Едновременно с това регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива има за цел да осигури подходяща енергийна инфраструктура на пристанищата за изпълнение на задължението за свързване към електрозахранването на сушата или употребата на технологии с нулеви емисии, докато превозвачът се намира на пристанището. С разширяването на обхвата на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), така че да се включи и морският сектор, емисиите от корабоплаването ще попаднат под общия таван. Така ще се подаде ценови сигнал, който да стимулира декарбонизацията. Амбициозните цели на ЕС не спират на границите на Съюза. Той води преговори в Международната морска организация (ММО) по споразумение относно целта до 2050 г. да се извършва корабоплавателна дейност с нулеви емисии. Екологизирането на морския транспорт също е приоритет в програмите на ЕС за финансиране, като например 1,5 милиарда евро, които вече са инвестирани по Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт Европа“ чрез например партньорството за водния транспорт (над 500 милиона евро).
Стопанисване на океаните
ЕС също така поставя науката и технологиите в центъра на проблема с опазването на океаните. ЕС има нов подход — т. нар. „мисии“, за справяне с важни обществени предизвикателства. С тях се осигурява критична маса от ресурси за целенасочени научни изследвания. С мисията „Възстановяване до 2030 г. на нашите океани и води“ е предвидено да се гарантира, че вниманието към океаните играе главна роля за постигане на целите по Европейския зелен пакт за 2030 г. С нея ще се осигурява подкрепа за големи иновационни проекти — „фарове“ — чиято насоченост е разработване и изпитване на решения за осигуряване на защитата на 30 % от морската зона на ЕС, възстановяване на морските и водните екосистеми, намаляване с 50 % на пластмасовите отпадъци в моретата, загубата на хранителни вещества и използването на химически пестициди, както и превръщането на „синята“ икономика в кръгова и неутрална по отношение на климата.
Обявената от председателя г-жа Фон дер Лайен по време на срещата на върха „Един океан“ мисия ще има за цел също така да разработи цифрова платформа за океаните — Европейския цифров океан — отражение на реалния. Това ще превърне ЕС в застъпник на изграждането на дигитален образ на океаните. Създаден въз основа на наблюдения, модели и най-новите технологични постижения, „Цифровият океан — отражение на реалния“ е компютърна среда, която ще даде възможност за оценка на различни сценарии, ще подобри разбирането за морската среда и ще осигури основани на знанието аргументи при вземането на решения. „Цифровият океан — отражение на реалния“ ще предложи открит и неограничен достъп до данни за моретата, ще запълни пропуските в знанията и ще насърчи интегрирането на съществуващите приложения за прогнозиране и моделиране на равнището на ЕС.
С това обаче научните изследвания в областта на океаните не се изчерпват. Трябва да развием и грамотност по отношение на океаните. Така ще спомогнем за развитието на по-богата култура и познания за тях и ще създадем възможности да приложим на практика новите си познания. ЕС полага усилия за обогатяване на културата по отношение на океаните чрез образование и инвестиции в научноизследователската дейност. Пример за това екоалицията EU4Ocean . Тази приобщаваща инициатива, започната „отдолу нагоре“, обединява различни партньори с цел обмен на знания и повишаване на грамотността по отношение на океаните и подобряване на стопанисването на океаните по устойчив начин.
Океаните са от жизненоважно значение за поколенията — и настоящите, и идните. В рамките на ЕС е разположено най-голямото морско пространство в света, затова на Съюза се пада отговорността за неговата защита; бидейки най-големият пазар на морски продукти, той е в центъра на усилията за запазване на тези ресурси; ЕС е важна световна икономика и се възползва от възможността да разработи ориентирани към океаните решения, почиващи на идеята за устойчивост и цикличност. Усилията на ЕС за опазване на океаните са неразделна част от Европейския зелен пакт, който има за цел до 2050 г. да бъде изградена първата въглеродно неутрална икономика в света и да бъде преустановена загубата на биологично разнообразие.