Войната на Владимир Путин в Украйна наближава нова, потенциално по-опасна фаза, след месец на сражения, в които руските сили бяха спрени от по-малочисления противник. За руския президент остава неприятният избор как и къде да подсили своите изтощени сухопътни сили, дали да атакува притока на западни оръжия за отбраняващите се украинци и на каква цена би могъл да ескалира или разшири войната.
Въпреки че не успя да постигне бърза победа, Путин не отстъпва под засилващия се международен натиск, вкл. със санкции, ударили неговата икономика. Западният свят е до голяма степен обединен срещу Путин, но няма признаци, че той губи подкрепата на мнозинството в руското общество, което се осланя за информация предимно на контролираните от държавата телевизии.
Защитниците на Украйна, които имат по-малка огнева мощ, но се възползват от годините американско и натовско обучение и от засилващия се приток от оръжия и морална подкрепа от чужбина, показват нови признаци на увереност, докато силите на нашественика се мъчат да се прегрупират.
Неуспехите, които руските сили търпят в Украйна, са може би най-големият шок във войната досега. След две десетилетия на модернизация и професионализация силите на Путин показаха, че са неподготвени, зле координирани и за изненада – че могат да бъдат спрени. Не е известен в подробности размерът на загубите сред руските войници, но НАТО смята, че между 7 и 15 хиляди са загинали през първите четири седмици, приблизително толкова, колкото Русия е загубила за десетте години на война в Афганистан.
Робърт Гейтс, бивш директор на ЦРУ и бивш министър на отбраната, каза, че Путин "трябва да е изключително разочарован“ от представянето на своите въоръжени сили. "В Украйна виждаме наборници, които не знаят защо са там, а и не са добре обучени, както и огромни проблеми в командването и контрола и невероятно слаба тактика“, каза той на форум, спонсориран от The OSS Society – организация, носеща името на разузнавателната служба на САЩ от Втората световна война, известна като Управление на стратегическите служби (Office of Strategic Services – OSS).
Отвън е трудно да бъдат определени достоверно тенденциите на бойното поле, но някои западни представители казват, че виждат евентуални значителни промени. Мик Смийт, военен аташе на Лондон във Вашингтон, каза, че според британското разузнаване украинските сили са си върнали два града западно от Киев. Бойният флот на Украйна съобщи в четвъртък, че е потопил голям руски десантен кораб край пристанището Бердянск.
Изправени пред решителната украинска съпротива, руските сили прибягнаха до бомбардировки на населени места, но не постигнаха особен напредък в получаването на голямата награда – Киев. Пентагонът каза в сряда, че някои руски части се окопават в отбранителни позиции извън Киев вместо да опитат да напреднат към столицата, както и че в някои случаи през последните дни руснаците са загубили територия. В оценка на Атлантическия съвет, публикувана в четвъртък, се казва, че голям руски пробив е много малко вероятен.
Путин е преминал към тактика на обсада на ключови украински градове, които обстрелва отдалеч, докато сухопътните му сили са до голяма степен инертни. Стивън Бидъл, преподавател по международна политика в Колумбийския университет, каза, че това решение на Путин вероятно изхожда от надеждата, че президентът Володимир Зеленски ще се предаде, вместо да остави да продължат убийствата и унищожението.
Филип Брийдлав – о.р. генерал от ВВС и бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа от 2013 до 2016 г., а сега експерт по Европа в Института за Близкия изток - каза, че Украйна може да не спечели изцяло войната и че изходът от нея ще бъде определен от това какво би приел Зеленски в договореното споразумение.
Както не е ясен изходът от войната, така не е ясна и далечната цел на Путин за преобръщането на реда на сигурността, съществуващ в Европа от края на Студената война и разпадането на СССР през 1991 г. Путин настоява НАТО да се откаже да приема Украйна и други бивши съветски републики като Грузия, а също алиансът да се върне на позициите на военното си присъствие отпреди своето разширяване към Източна Европа. Лидерите на страните от НАТО отхвърлиха исканията на Путин и с необичайна бързина подсилиха съюзническото присъствие в Румъния, Словакия и Унгария, които граничат с Украйна, и в България, която както Украйна има излаз към Черно море.
Разгърналата се в Украйна човешка трагедия засенчи безпокойствата в Европа, че Путин може – по грешка или умишлено – да ескалира конфликта, като използва химически или ядрени оръжия в Украйна или да опита да накаже съседните ѝ страни от НАТО заради подкрепата им за Украйна и да извърши въоръжено нападение срещу тях.
"За съжаление сега няма нито една страна, която да може да живее с илюзията, че е в безопасност и сигурност“, каза българският премиер Кирил Петков по адрес на европейските членове на НАТО. Предвид тази заплаха САЩ и други съюзнически страни започнаха да формират бойни единици в България и други източноевропейски държави – не да влизат пряко във войната, а да изпратят сигнал на Путин, че ако пожелае да разшири обхвата на войната си, ще срещне съпротивата на Алианса.
Според майор Райън Манина от Втори кавалерийски полк на американската армия, напрежението е осезаемо. „Осъзнаваме много добре, че само на неколкостотин мили от нас има война“, каза той миналата седмица на ветровит полигон в България. (БТА, със съкращения)