"Елеонора нон грата" - под това остроумно заглавие неделното издание на "Франкфуртер Алгемайне Цайтнг" публикува обширна статия от отличния познавач на българската политика Михаел Мартенс, посветена на руската посланичка в София Елеонора Митрофанова и на руско-българските отношения.
В началото авторът прави паралел с предизвикателното поведение на украинския посланик в Берлин Андрий Мелник, който нарече германския канцлер „Сърдитко Петко“ и коментира: „Но ако си мислите, че Мелник е някакъв уникален случай на агресивна реторика, значи не познавате Елеонора Митрофанова. От януари миналата година тя е посланичка на Путин в България, където по известност е сравнима с Мелник в Германия, а по лоша слава дори го изпреварва. В сравнение с нея той прилича на някакъв свенлив мълчаливец. С изявленията си Митрофанова непрекъснато успява да настрои срещу себе си както политическите елити, така и част от населението в България, но за разлика от Мелник тя защитава не каузата на жертвата, а каузата на агресора.“
Обидни сравнения
По-нататък Мартенс разказва как България и нейното правителство са били наречени от Митрофанова „евроатлантически подлоги“ и обяснява: „Излиза, че балканската държава, нейният народ и демократично избраното ѝ правителство са онзи съд, в които се облекчават другите членове на НАТО и на ЕС. Митрофанова и преди това по различни поводи внушаваше, че българската държава всъщност не е суверенна, а просто изпълнява заповедите на Вашингтон. В профила на посолството във Фейсбук министър-председателят Кирил Петков и неговият кабинет подигравателно са описани като „чиновници“ (на САЩ). И все пак сравнението с подлогата беше последната капка, която преля чашата.“
Авторът на обширната статия във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“ припомня още твърденията на Митрофанова, че българският народ бил абсолютно несъгласен с решението на премиера Петков еднозначно да сподели позицията на Запада по отношение на руската война срещу Украйна. „Но въпреки оскърбленията и въпреки претенциите ѝ да говори от името на българския народ или на някакво уж мълчаливо мнозинство в страната, посланичката все още остава в София. И докато не е удушила със собствените си ръце някой член на правителството, тя явно ще продължи и занапред да прави словесни гафове, без да ѝ се налага да си стегне куфарите. Както тя, така и нейните кукловоди от Москва добре го знаят, така че Елеонора нон грата Софийска засега необезпокоявано може да продължава официално да унизява своята страна-домакин. Нейният случай е параден пример за това, че политиката е много сложно нещо, а най-очевидното и най-просто решение не винаги е възможно“, пише Мартенс по повод призивите Митрофанова да бъде изпъдена от България.
"Питам се какво правят всичките тези хора в България"
Авторът обяснява, че една от причините за това е била съдбата на българския кораб „Царевна“ и неговия екипаж, като преразказва накратко сюжета. По-нататък в статията си той стига до въпроса за дипломатическите представителства на двете страни: „Русия поддържа в България обемисто дипломатическо представителство със 114 пратеници: внушителен брой „дипломати“ в една държава с едва 6,5-милионно население. И Петков навярно говореше не само от свое име, когато преди няколко дни каза: „Питам се наистина какво правят всичките тези хора в България.“ Българското посолство в Русия е значително по-малко. От 2019 година насам България на няколко пъти гони руски шпиони, прикрити като дипломати (само през тази година 13 на брой), а в такива случаи Кремъл винаги реагира реципрочно, тъй че ситуацията вече става проблематична за България“, пише Мартенс по повод все по-оредяващия български дипломатически персонал в Москва.
В обширната си статия, посветена главно на руската посланичка в София, авторът се връща към главната си героиня: „И така, Митрофанова остава. Нещо повече: тя създава впечатлението, че това истински ѝ харесва. Когато пое поста си в София, тя вече беше на 67 години, тоест – отвъд пенсионната възраст. Но за Митрофанова сякаш е нещо повече от обикновена служба да представлява политиката на Путин и да разпространява лъжите на Кремъл. Тя с удоволствие прави гафовете си в името на Русия, работата явно не е само до пари. Освен това тя изобщо не е напълно изолирана в България. Да, мнозинството от населението отхвърля войната на Путин, а популярността на руския президент, който само допреди месеци получаваше сериозно одобрение в България, сега силно спадна в допитванията. Въпреки това обаче много българки и българи изпитват емоционална свързаност с най-голямата от всички славянски държави“, припомня авторът.
Какво празнуват българите на 3 март
Михаел Мартенс се връща назад в историята и цитира историка Улф Брунбауер, който говори за Руско-турската война от 1877-1878 и за Санстефанския договор. Ето как авторът коментира идеята за Велика България и 3-ти март като държавен празник: „Излиза, че на своя национален празник българите празнуват нещо, което е трябвало да се състои, но не се е състояло. Зад това явно се крие едно твърде философско възприемане на историята, което е познато на българския народ още от поражението в Междусъюзническата война през 1913 година, когато се провали поредният опит за създаване на Велика България“.
Михаел Мартенс обяснява на читателите за разпространения в България възглед за „турското робство“ и обобщава, че в тази връзка името „Шипка“ е магическо слово, с което руската дипломация като „Сезам, отвори се!“ прониква в сърцата и главите на българите. Той припомня, че Елеонора Митрофанова доста добре се справя с българския език, но „такива детайли не могат да замажат факта, че тъкмо Митрофанова допринесе за ледниковия период, настъпил между България и Русия“. В края на статията авторът коментира, че руската посланичка вече е на нож „с неблагодарните българи, които близо 150 години след освобождението си явно вече си мислят, че могат да взимат собствени решения“.