Множат се уликите, че в Русия е в ход скрита мобилизация: радикално бе вдигната възрастовата граница за наемане на военнослужещи. Но се надига съпротива: все по-често се съобщава за нападения срещу мобилизационни бюра.
След 100 дни война и тежки загуби все по-актуален става въпросът как руската армия ще може да продължи настъплението си в Украйна, без президентът Владимир Путин да обяви всеобща мобилизация. Преценките за броя на загиналите, ранените или негодните да продължат службата си войници варират, като в някои оценки се говори за десетки хиляди.
Във вътрешнополитически план обявяването на всеобща мобилизация е твърде сложно, тъй като не би било в съзвучие с официалната версия за "специална операция в Украйна". Мобилизацията би била признание, че войските в съседната държава водят война. А въпреки официално високото одобрение за Путин, това определено не би се натъкнало на такъв ентусиазъм, както анексията на Крим през 2014 година.
Прикритата мобилизация
Все повече стават обаче индикациите за прикрита мобилизация. Тези дни Държавната дума по бързата процедура прие законова промяна, с която бе вдигната горната възрастова граница за наемане на военнослужещи. Сега всички граждани до 65 години могат да служат с договор в руските въоръжени сили.
Аргументите: за високо прецизните оръжия са необходими професионалисти, а те придобиват съответната квалификация на 40-45 години. Споменават се и нуждите от специалисти в медицинската сфера и в ремонтните дейности. Досега в армията можеха да бъдат наемани граждани до 40-годишна възраст. Още в средата на май руският журналист Антон Барбашин съобщи, че негов 44-годишен приятел е получил призовка от мобилизационно бюро.
Съгласно закона само този, който е нает с договор в армията, може да бъде изпращан в Украйна или на други военни мисии. Сведенията в медиите гласят, че усилията на властите са насочени към това да накарат мъжете да сключат такива договори, след което да бъдат изпращани на фронта дори и без обучение.
Както посочва руският правозащитник Сергей Кривенко, това обичайно се случва, когато запасняци бъдат привикани в мобилизационните бюра за проверка на личните им данни. А не всеки знае, че в никакъв случай не е длъжен да подписва такъв договор, казва Кривенко.
По неговите думи в Русия за запасняци се смятат всички, които са преминали едногодишна военна служба, включително и тези, които в наборната възраст между 18 и 27 години не са служили в армията заради следване.
При обявяването на всеобща мобилизация биха били привлечени и те - става дума за милиони мъже, както и за жени със съответната военна подготовка, например медицинска. Но докато това не е обявено с декрет на президента, задължение за служба няма, изтъква Кривенко.
По закон и подлежащите на военна служба не би трябвало да бъдат изпращани на военни мисии. След като бе разкрито, че в Украйна са били заловени именно такива хора, руското Министерство на отбраната заяви, че били изпратени там "по недоглеждане". Те трябвало да служат в тилова част далеч от фронта.
В резултат президентът Путин и министърът на отбраната Сергей Шойгу обявиха, че на фронта повече няма да бъдат изпращани такива войници. Путин дори разпореди разследване. Очевидно руското ръководство се опасява от недоволство сред населението - споменът за многобройните жертви във войната в Чечения все още е жив.
Какво обаче се случва с подлежащите на военна служба: след обучение между четири и осем месеца или в края на службата те получават предложение да останат на служба с договор и на заплата. Очевидно обаче се оказва и значителен натиск: правозащитничката Светлана Агапитова съобщава, че са ѝ известни поне седем случая на мъже, принудени да подпишат договор, след което са били изпратени в Украйна.
Атаки срещу мобилизационни бюра
Колкото и неофициално да преминава мобилизацията, тя се натъква на съпротива - макар и прикрита. Междувременно има сведения за поне десетина нападения срещу мобилизационни бюра.
В началото на май бе разпространено видео от град Нижневартовск в Централна Русия, на което се вижда как мъж хвърля множество коктейли "Молотов" срещу едно мобилизационно бюро. В средата на май пък бяха извършени атаки срещу бюра в град Гуково близо до украинската граница, в Рязан и във Волгоградска област. Първото нападение срещу мобилизационно бюро е била извършено само четири дни след началото на войната.