В продължение на седмици украинските сили методично обстрелват снабдителните линии на руските войски, които са окупирали стратегически важния регион и град Херсон. Това не значи непременно, че са близо до началото на мащабна офанзива за тяхното връщане, пише Bloomberg, предаде Bloomberg TV Bulgaria.
Въоръжението на руските сили все още превъзхожда това на украинските въпреки новите оръжия, които САЩ и европейците изпращат. Засега те не предприемат мащабна офанзива срещу южния град от двете страни на река Днипро, който беше един от първите завзети от руснаците в началото на инвазията. Вместо това, се фокусира върху изтощаването на града и използват получените от САЩ мобилни системи за залпов огън (HIMARS) и други далекобойни оръжия, за да взривяват мостовете, които руснаците използват, за да възстановяват запасите си по западния бряг на Херсон.
Украйна вероятно подготвя контранападения на юг, но ще атакува само и когато е уверена, че ще отбележи напредък и когато руските логистични и снабдителни дейности бъдат допълнително нарушени, според две западни официални лица с информация по темата. Украинските военни са предпазливи, защото има риск да останат уязвими, ако предприемат нападение, казват още те.
Почти шест месеца след началото на войната кампанията на Русия за пълно овладяване над източния регион Донбас в Украйна напредва бавно, докато засилващият се украински натиск върху Херсон принуди Кремъл да пренасочи войски на юг, за да укрепи позициите си. Стратегията за привличане и отрязване на руските войски на западния бряг на града може да предвещава седмици или дори месеци на позиционни атаки за изтощаване на окупационните сили в Херсон, а не директно нападение.
Има „вероятност“ Украйна да си върне Херсон след няколко месеца, макар че е малко вероятно да стане по-рано, казва Олексий Арестович, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, в интервю на 10 август. Войната може да продължи най-малко до Нова година и вероятно до следващото лято, за да се постигне „пълно освобождаване“ на украинска територия, смята той.
Взривовете в Крим, който президентът Владимир Путин анексира през 2014 г., засилват опасенията за сигурността на Кремъл.
Министерството на отбраната в Москва определи като саботаж експлозиите във вторник в депо за боеприпаси на черноморския полуостров близо до Джанкой, седмица след като взривове унищожиха девет изтребителя в кримска въздушна база, използвана за подкрепа на руската инвазия. Украински официални лица не са поели пряка отговорност за инцидентите, като същевременно ги описват като само началото на усилията за връщане на Крим.
Докато Украйна работи за влошаване на логистичната подкрепа за войските на Кремъл на западния бряг на Днепър, „продължава подготовката на плацдарм, натрупването на войски и резерв, за да се отблъснат руските сили“, каза Александър Мусиенко, ръководител на Центъра за военноправни изследвания в Киев.
Последните атаки срещу мостове над Днепър през уикенда „ги правят неизползваеми за транспортиране на тежки машини“ и усложняват движението на доставките на боеприпаси за руските сили в Херсон, каза пред местна телевизия в понеделник Наталия Хуменюк, украински военен говорител. Командирите на руската армия може да са напуснали града след ударите по моста, добави още тя.
„Украйна преследва две цели: да се подготви за контранастъпление и да отвлече вниманието на руските сили от основния им фокус – превземане на Донбас“, според Павел Золотарев, руски генерал в оставка, който сега е експерт в Института за изследване на САЩ и Канада в Москва . Въпреки че не е ясно дали контранастъплението ще успее, „втората цел е по-постижима“, каза той.
Вече е почти сигурно, че няколко хиляди руски войници в Херсон зависят от два понтонни фериботни пропускателни пунктове за снабдяване след поредица от украински удари, казаха от Министерството на отбраната на Обединеното кралство през уикенда. „Тъй като тяхната верига за доставки е ограничена, размерът на всякакви запаси, които Русия е успяла да натрупа на западния бряг, вероятно ще бъде ключов фактор за издръжливостта на силите“, се казва в съобщението.
Украинската стратегия за прекъсване на доставките „е най-умното нещо“, каза Филипс О’Брайън, професор по стратегически изследвания в университета Сейнт Андрюс в Шотландия. „Можете или да атакувате челно, и да си блъскате главата в стената, което не е разумно срещу сила, която има по-сериозна огнева мощ. Или можете да отслабите тази сила, като я лишите от запаси“.
Русия от своя страна поднови обстрела на Харков в Северна Украйна, за да разтегне украинската отбрана. Путин каза в понеделник, че неговата армия "освобождава стъпка по стъпка" региона на Източен Донбас, който включва Донецк и Луганск, и ще изпълни задачите, които постави, когато нареди инвазията на 24 февруари, въпреки че международните санкции омаломощават руската икономика.
Русия премести значителен брой войски в Крим в подготовка за разполагане в Южна Украйна и най-малко осем батальонни тактически групи, които се състоят от 800 до 1000 войници, бяха преместени от района на Донбас, което увеличи натиска върху маршрутите за доставки, според служител на европейското разузнаване. По-рано този месец украински военни служители казаха, че руските сили, участващи в офанзивата около стратегическия източен град Славянск, включително въздушнодесантните войски, са се преместили на юг.
„Украинците биха предпочели да се бият с руснаците в Херсон, отколкото в Донбас заради проблемите с доставките“, каза О’Брайън. „Колкото повече войски разположат руснаците в Херсон, толкова по-добре е за Украйна.“
Сегашната патова ситуация може да тежи върху надеждите на Русия да проведе ранни референдуми за анексиране на окупираните източни и южни региони на Украйна още следващия месец. Ръководителят на самопровъзгласилата се т. нар. Донецка народна република Денис Пушилин каза на 11 август, че гласуване не може да се състои, докато регионът не бъде изцяло контролиран от Русия.
Украинският министър на отбраната Олексий Резников каза, че министрите на отбраната на САЩ и Обединеното кралство Лойд Остин и Бен Уолъс са го предупредили да не подражава на „тактиката на месомелачката“ на Русия във войната.
„Нямаме ресурси да напълним територията с тела и снаряди, както прави Русия“, каза Резников в интервю от 11 август за "Украинская правда". „Затова е необходимо да променим тактиката, да се борим по друг начин.“