Военната помощ на Европа за Украйна секва

Шест големи европейски държави не са предложили никаква военна подкрепа на Киев през юли, за първи път от началото на нахлуването на Русия в Украйна. Това съобщи "Политико", позовавайки се на данни от Института за световна икономика в Кил, който оценява военната, финансовата и хуманитарната помощ, предоставена на Украйна, в рамките на проекта Ukraine Support Tracker, предаде БГНЕС.

Според ръководителя на проекта Кристоф Требеш, от края на април се наблюдава тенденция към намаляване на размера на военната помощ за Украйна от европейските страни. Требеш заяви, че на 11 август страните донори, участващи в конференцията "Копенхаген-Украйна 2022", са се договорили да отпуснат 1,5 млрд. евро за закупуване на оръжие за Киев, но сумата изглежда "нищожна в сравнение с обявеното на предишни конференции". Въпреки че военните действия са навлезли в критична фаза, "новите инициативи за помощ са секнали", казва той.

Требеш посочи също, че Европейският съюз отделя много повече средства за справяне с последиците от пандемията от коронавирус или кризата в еврозоната, отколкото за подпомагане на Украйна. Като пример той посочи Европейския фонд за възстановяване (ЕФВ), който разполага с 800 млрд. евро, докато "общата европейска помощ за Украйна до момента е само малка част от тази сума". Това разкритие е знак, че въпреки историческите промени в европейската отбранителна политика, които доведоха до това някога неохотно настроени държави като Франция и Германия да доставят оръжия на Украйна, военната помощ за Украйна може да секне точно в момента, в който Киев започва решаваща контраофанзива.

Новите данни обхващат Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия и Полша. Те илюстрират въпроса, който украинските военни служители и политици многократно са изтъквали: че големите европейски сили не успяват да наваксат с военната помощ до нивата на тази, идваща от САЩ, и че след като са били начело на инициативата, Великобритания и Полша може би изчерпват възможностите си. Латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс наскоро заяви, че страни като Франция и Германия трябва да направят повече за борбата на Украйна срещу Русия. "Ако искаме войната да приключи възможно най-скоро, те трябва да се запитат дали правят достатъчно?", каза той.

Пабрикс призова европейските държави да дават пропорционални средства на ниво, подобно на няколко централноевропейски държави, като посочи конкретно Полша, Словакия и Чешката република. Бившият началник на отбраната на Естония Рихо Терас, който сега е член на Европейския парламент, заяви, че Европа трябва "да се събуди", твърдейки, че няма да има мир, докато не бъде постигната победа срещу Русия. "Стотици хора умират всеки ден, не само войници, но и жени и деца", каза той. "Хората наистина не разбират, че сме във война." Германия, по-специално, е изправена пред остри обвинения, че се движи твърде бавно в осъществяването на широко рекламираната размяна на танкове с европейските си съседи, което кара тези страни след това да изпратят свои танкове от съветската епоха в Украйна. Берлин защити подхода си и многократно посочи, че доставките на оръжие са редовни.

Даниел Фьот, европейски анализатор в областта на отбраната във Vrije Universiteit Brussel, заяви, че обещанията не означават нищо, ако не бъдат изпълнени на практика. "Украйна се нуждае от машини, а не от горещи думи", каза той. Според Фьот следващите седмици и месеци ще бъдат изпитание за политическата и икономическата надеждност на Европа. "Трябва да се надяваме европейските производители на оръжие да могат да се справят с нарастващото търсене, но също така трябва да се надяваме, че правителствата няма да възпрепятстват доставките, когато военното оборудване стане достъпно", каза той.