Човечеството не е подготвено за по-мощни изригвания на вулкани. Ако това се случи, финансовите измерения на катастрофата ще бъдат съизмерими с тези от пандемията от коронавирус.
За това предупреждават учени от Центъра за изследване на екзистенциалния риск в Кеймбридж и от университета в Бирмингам. В становището си, публикувано в специализираното списание „Нейчър", те настоятелно призовават за това опасността да се вземе насериозно и да се инвестират повече средства в наблюдението на вулкани и подготовката ни за такова непредвидено събитие.
Светът не е подготвен за едно по-мощно изригване на вулкан, както и за последиците от това – например за прекъсването на веригите за доставки, за климатичните промени и т.н., твърдят изследователите.
Статистика: веднъж на всеки 625 години
Според учените вероятността, през следващите 100 години да имаме изригване на вулкан от седма степен или по-висока, е едно към шест. Техният анализ показва, че - чисто статистически - опустошителни изригвания на вулкани се случват средно през 625 години.
В миналото изригвания от такъв мащаб са причинявали резки климатични промени и загиването на цели цивилизации. Лара Мани от кеймбриджския Център за изследване на екзистенциалния риск сравнява климатичните последици от такова изригване на вулкан със сблъсък със Земята на астероид с диаметър 1 километър.
Вероятността да се сблъскаме с астероид или комета е 100 пъти по-малка от едно опустошително изригване на вулкан. Въпреки това се харчат много повече средства за наблюдение на астероиди, отколкото за изследване на вулкани, критикува Мани поведението на правителствата по света. „Това трябва да се промени. Подценяваме драматично риска за обществата ни, който представляват вулканите", подчертава тя.
Глад, въстания, епидемии
Учените твърдят още, че трябва да възприемаме мощното изригване на вулкана на остров Тонга през януари т.г. като предупредителен сигнал. При по-продължителна вулканична дейност и изхвърляне на пепел и газове в атмосферата, или ако изригването е в район с критична инфраструктура, например в Средиземно море, последиците биха били опустошителни, предупреждават изследователите.
Последното такова голямо изригване на вулкан е било от седма степен през 1815 година в Индонезия и е предизвикало драматични климатични промени, които са се усетили чак в Европа. Глад, въстания, насилие и епидемии са били другите последици от това изригване. А следващата година (1816-а) след това изригване е наречена още „годината без лято".
Учените настояват за по-задълбочено изследване на опасни вулкани, за чието съществуване световната общност дори не подозира. Изследователите смятат, че най-малко проучени са морските и езерните ядра, особено в по-слабо развитите региони като Югоизточна Азия.