Според международното право Крим трябва да бъде върнат на Украйна. Това заяви наскоро и турският президент Реджеп Тайип Ердоган. По неговите думи това трябва да се постигне чрез руско-украински мирни преговори, организирането на които официална Анкара си поставя като стратегическа цел. Но в същото време Ердоган отива на среща с руския си колега Владимир Путин в Сочи, а той пък го кани на среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Сериозен шпагат…
Повелителят на “Байрактар”
Фактически Турция е в ролята на военен съюзник на Украйна във войната с Русия. До този извод лесно може да се стигне, ако се заслушате в разговор на тема “Байрактар” - турските бойни дронове, които успешно помогнаха на Азербайджан в сраженията с арменските въоръжени сили по време на втората война в Нагорни Карабах.
Украйна не просто купува безпилотните самолети от Турция, за да ги ползва в отбраната си срещу руската агресия. Марката на турските дроновете, чийто собственик всъщност е зет на Ердоган, се превърна в един от символите на украинската съпротива. В някои европейски страни дори се събират дарения за закупуване на “Байрактари” за Украйна, а там се планира изграждане на завод за производството им.
Но впечатлението, че Турция е едва ли не основният доставчик на оръжие за украинската армия, е измамно. Още през юни турските власти заявиха, че искат да останат посредници в евентуални преговори между Киев и Москва и са “предпазливи” по отношение на износа на оръжие за Украйна. Реалната военна помощ, оказвана от Турция далеч не е сравнима с тази, която отпускат САЩ или ЕС. Но въпреки това Ердоган успя да подобри репутацията си на поддръжник на международното право и същевременно да попълни семейния си бюджет.
Зърното не пречи на газа
В търговията с основните - както руски, така и украински - експортни стоки Турция също постигна успех през шестте месеца на войната. Ердоган посредничи в преговорите за износ на украинско зърно. Разразяването на световен глад беше осуетено, а морските превози през блокираните преди това черноморски пристанища бяха възобновени. И кой стана основният купувач и прекупвач? Турските компании, които са се превърнали в посредници в търговията на Украйна с Африка и Близкия изток.
Подобна е картината и с руския газ. На фона на неуспешния опит за пускане на "Северен поток 2" и постоянните неуспехи на "Северен поток 1", "Турски поток" работи като по часовник. Ненапразно Путин нарече газопроводът по време на разговорите с Ердоган в Сочи "една от най-важните артерии за снабдяване на Европа с руски газ". Както намеква Путин, руският газ продължава да тече към европейските пазари, заобикаляйки всички ограничения и санкции - но този път като турски газ. И за пореден път Ердоган печели - предвид сегашните цени на газа, доста добре.
Вътрешна спирачка за НАТО
Преди руската атака в Украйна отношенията на Турция с партньорите ѝ от НАТО бяха много трудни. След като Анкара закупи руската система за противовъздушна отбрана С-400, дотогавашното много активно военно сътрудничество със САЩ на практика беше прекратено. Отношенията с държавите от ЕС бяха обтегнати заради постоянните нарушения на правата на човека в Турция и миграционната криза. Всъщност Ердоган беше в частична дипломатическа изолация.
Войната и последвалото решение на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО позволиха на Ердоган да извлече значителни ползи и в тази сфера. Турция използва правото си на вето върху присъединяването на тези страни, за да засили преговорната си позиция в Северноатлантическия Алианс. Анкара иска от шведите и финландците да започнат да екстрадират кюрдски активисти, които турските власти смятат за терористи. Междувременно САЩ започнаха преговори за продажба на изтребители F-16 на турската армия, които да заменят програмата за изтребителите F-35, от която Турция беше изключена, след като закупи руски зенитно-ракетни системи С-400.
Изместване на Русия
Възползвайки се от намаляващата роля на Русия в отношенията с традиционните ѝ външнополитически партньори, Ердоган успешно укрепва влиянието си и в тюркоезичните страни. Ръководителят на гагаузката автономия в Молдова вече го посещава. Азербайджан, с подкрепата на Турция, продължава да засилва натиска в Карабах, като директно изисква от Русия да не се намесва в разоръжаването на арменските въоръжени формирования в региона.
Забележително е развитието на събитията и в Централна Азия. През август например казахстанското правителство одобри протокол за сътрудничество между военното разузнаване на страната и Турция. А казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев отиде в Баку, за да преговаря за енергиен транзит към ЕС, който да заобикаля Русия през Азербайджан и Турция.
Ползи за Ердоган
Тези външнополитически успехи позволяват на Ердоган уверено да се подготви за президентските избори, които той може да свика предсрочно. На фона на близо 80-процентовата инфлация и други вътрешно-икономически проблеми превръщането на Турция в основен печеливш от руско-украинската война може да позволи на Ердоган да бъде преизбран. Турският президент трябва да е много благодарен на Владимир Путин за агресивната му политика, която превръща Турция в безспорен регионален лидер, печелещ за сметка на Русия, но без да е приятелски настроен към нея.
Автор: Иван Преображенский