Норвежкият опозиционен депутат Расмус Хансон отправи остро послание към правителството на своята страна: "Войната в Украйна не е справедлива причина да искаме по-високи цени на газа," цитира думите му европейската редакция на американския вестник "Политико".
Засегнатата от санкции Русия използва доставките на газ като оръжие, надявайки се да навреди на съюзниците на Украйна в ЕС, които сега се борят да намалят зависимостта си от руския енергиен износ. Това води до скок на цената на природния газ - седемкратен през последната година.
Сега Норвегия измести Русия като най-големият източник на газ за ЕС и в страната се изливат потоци от пари.
Осло очаква около 94 милиарда евро чисти приходи от своята петролна и газова индустрия тази година, увеличение с около 65 милиарда евро спрямо миналата година. Суверенният фонд на Норвегия, който управлява печалбите от петрол на страната, има текуща наличност от около 1,2 трилиона евро, или около 250 000 евро на всеки гражданин.
Този поток от пари се превръща както във вътрешен, така и във външнополитически проблем.
Лявоцентристкото правителство на скандинавската държава, съставено от социалдемократите и центристката партия, казва, че е показало солидарност с увеличението на производството от 1,4 милиарда кубически метра в три ключови находища през март, като изпраща повече газ към ЕС. То твърди, че Норвегия не трябва да бъде обвинявана за пазарни сили извън нейния контрол.
Но Хансон, бивш лидер на норвежката Зелена партия, не приема аргументите на правителството.
Той нарече "морално погрешно" да се печели от покачванията на цените, предизвикани предимно от войната, и твърди, че Норвегия също рискува да навреди на отношенията си с ключови европейски търговски партньори, като ги принуждава да плащат толкова високи цени на газа.
"Смятаме, че Норвегия е късогледа и твърде егоистична", каза Хансон. "Ние получаваме неочаквана печалба, която е много голяма, но въпросът е дали тези пари ни принадлежат, докато най-очевидната причина за това увеличение на цените и този допълнителен доход е бедствието, сполетяло украинския народ?"
Хансон иска допълнителните пари да отидат във фонд за солидарност, който да се използва за възстановяване на Украйна след войната. Той каза, че експертите трябва да определят какво трябва да се счита за "нормална" цена на газа и всичко над това трябва да се разглежда като печалба от война и да се преразпредели.
Брюксел има подобна идея. По време на извънредна среща на върха на министрите на енергетиката на ЕС миналата седмица няколко страни призоваха за определяне на таван на цените на целия газ, идващ в ЕС; Европейската комисия иска такава мярка, насочена само срещу Русия.
В сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че се обсъжда създаване на "работна група" с Норвегия, която да разгледа "как можем да намалим по разумен начин цената на газа".
Засега Норвегия не се хваща на подобни идеи. Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре многократно е заявявал, че няма да подкрепи таван на цените за износа на газ.
Хансон също смята, че е трудно да получи голяма подкрепа за идеята си в норвежкия парламент, където партията му, която има само три от 169 места, срещна съпротива както от правителството, така и от други опозиционни партии.
Но в други краища на Европа неговият аргумент започва да намира отзвук.
Норвегия трябва да сподели "гигантските" печалби, които е направила в резултат на по-високите цени на петрола и газа, особено с Украйна, каза полският премиер Матеуш Моравецки по-рано тази година.
Тереза Рибера, министър на екологичния преход на Испания, наскоро нарече цените, плащани на Норвегия за газ, "смущаващи".
В писмен коментар за "Политико" норвежкият външен министър Аникен Хуитфелд каза, че Европа е изправена пред криза на доставките и основното задължение на Норвегия е да изпомпва повече газ.
"Норвегия беше помолена от ЕС и нашите европейски партньори да увеличи производството си, за да покрие възможно най-голяма част от недостига от Русия и ние направихме всичко възможно, за да го направим", каза Хуитфелд.
Тя каза, че Русия умишлено е изкривила цените на газа, като е спряла доставките за Европа и се стреми да навреди на европейските потребители като част от войната си срещу Украйна. Норвегия и нейните европейски клиенти имат общ интерес от "нормализиране на цените и прекратяване на изкривяването на енергийния пазар", каза тя.
Хуитфелд заяви, че има "много предложения в процес на обсъждане", но отказа да каже какви са тези идеи и дали тя ги одобрява.
"В момента се колебая да навлизам в конкретни предложения", каза Хуидфелд. "Трябва внимателно да се оценят последиците от различните мерки, така че резултатът да не е намаляване на предлагането или по-малко фокусиране върху спестяването на енергия."
Досега нито паричният приток, нито увеличението на цените на газа изглежда тревожи много норвежци.
Правителството ще отпусне около един милиард евро за схема, която плаща 90 процента от сметките за електроенергия на домакинствата, когато цените на едро се покачат над предписаните нива.
Междувременно по-широката икономическа перспектива също изглежда сравнително благоприятна, с безработица около 3 процента и цени на жилищата, които продължават да растат въпреки по-високите лихвени проценти.
По улиците на Осло войната и енергийната криза в Европа изглеждат далече.
Хансон донякъде се притеснява, че норвежците изглежда не желаят да поставят под съмнение собствения си късмет.
"Вероятно не е добре хората да са прекалено богати", каза той. "Те започват да си мислят, че имат дадено от Бог право да останат такива."