Специалната роля на Ердоган: последният посредник между Украйна и Русия
© Виталий Портников
На 18 ноември президентите на Турция и Русия Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин обсъдиха перспективите за създаване на т. нар. "газов хъб" в Турция - тоест допълнителен тръбопровод, по който европейските страни да получават руски газ след прекъсване на "Северен поток". Самата идея предизвиква доста саркастична реакция сред наблюдателите дори в самата Русия.
Първо, не е ясно откъде да се намерят инвеститори за такъв амбициозен проект – поне докато Русия продължава да е под западни санкции.
Второ, не е ясно кой ще купува руски газ в ситуация, в която страните от ЕС полагат усилия да се отърват от енергийната зависимост от Москва.
Но Ердоган нямаше да бъде Ердоган, ако не отговори на това предложение на Владимир Путин. В края на краищата готовността за обсъждане на въпроса за „газовия хъб“ позволява на турския президент да представи на своите сънародници идеята, че Турция скоро ще „затопли цяла Европа“ и ще стане основната транзитна страна. Освен това помага да се поддържа баланс в отношенията с Москва. Точно в навечерието на поредния разговор между Путин и Ердоган стана известно, че Русия се е съгласила да удължи споразумението за зърното. Това решение е от полза за всички. За Украйна, която има възможност да изнася зърно и да получава приходи за бюджета. За страните от "глобалния юг", които се опитват да избегнат глада. За западните страни, опитващи се да избегнат миграционната криза. Изгодно ли е споразумението за Русия?
Всички разбираме, че Путин би искал и глобален глад, и миграционна криза. На икономическия форум в Санкт Петербург пропагандистът Маргарита Симонян емоционално възкликна точно в присъствието на Путин: „Всичките ни надежди са за глад!“ Путин обаче не иска да носи отговорност за глада. И Ердоган умело използва това нежелание. Той продължава и дискусиите по отношение на "газовия хъб". И също така помага на руския бизнес. И всичко това принуждава руския президент да се вслуша в желанията на турския си колега. Може би затова "зърненото споразумение" остава единственият документ, договорен през деветте месеца на войната.
Няма кандидати за ролята на Ердоган
От друга страна, Ердоган поддържа сърдечни отношения с украинския президент Володимир Зеленски. Турските "Bayraktars" се превърнаха в един от митовете от първите седмици на войната, а компанията Baykar говори за изграждане на завод в Украйна. Турция последователно подкрепя украинската позиция за Крим, а Ердоган има специални отношения с лидерите на кримско-татарския народ. И Русия трябва да се съгласи с това, защото за Путин контактите с Ердоган остават важна част не само от политиката, но и от бизнеса. Особено след мащабната атака на Русия срещу Украйна и въвеждането на нови западни санкции.
Всичко това прави политическата роля на Ердоган в тази война специална. Засега той остава единственият реален посредник между Москва и Киев. Възможно е действията и намеренията на този посредник да предизвикат недоволство както в Киев, така и в Москва - особено в ситуации, когато Ердоган е особено заинтересован и мисли повече за това как да остане на власт в Турция след изборите през 2023 г., отколкото за това как да се сложи край на войната. Но кой днес ще може едновременно да подкрепя Украйна и да защитава Русия, да се среща в Лвов със Зеленски и в Сочи с Путин - и в същото време да провежда собствени консултации с Байдън, Шолц и Макрон? Кандидати за ролята на Ердоган все още няма.
Източник: radiosvoboda org
Бесарабски фронт