Краят на кримската сакралност

Виталий Портников: Краят на кримската "сакралност"

Руският ръководител на Крим Сергей Аксьонов твърди, че на полуострова е започнало изграждането на укрепления на границата с Херсонска област - същата Херсонска област, която от гледна точка на руското законодателство е същият „субект на федерацията“ като самия Крим. Но изглежда дори самият Аксьонов вече не вярва в това, тъй като уверява, че окопите и изкопите по границите между двата „субекта на федерацията“ ще осигурят безопасността на кримчаните. Руският губернатор на Севастопол Михаил Развожаев уверява, че са успели да предотвратят атаката на дронове срещу Балаклавската ТЕЦ. Колко е вярна тази информация на служител на окупационната администрация, няма да разберем. Но едно е ясно - Развожаев се чувства ръководител на фронтовата територия и няма намерение да крие това от населението.

Когато Русия окупира Крим през 2014 г., тя го направи под лозунгите за „сакралност“ и „сигурност“. Твърди се, че Крим е такава специална територия, уж „дарена“ на Украйна от бившия първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, но всъщност е неразделна част от „руската цивилизация“ и следователно трябва да бъде с Русия завинаги. Но съмнителността на тези твърдения беше разкрита от самия Путин, когато той реши да анексира също Херсонска, Донецка, Луганска и Запорожка области на Украйна.

Стана очевидно, че „сакралността“ е просто жалко извинение. Защото четирите украински области, за които след фалшивите „референдуми“ бе взето решение да бъдат включени в руската конституция, не бяха „подарени“ на никого. Оказа се, че "сакралната" територия е просто територия, която може да бъде превзета от руските войски. И, сигурен съм, няма и не може да има особена разлика между Крим, Донбас и южната част на Украйна. Мисля, че ако украинските войски не бяха освободили територията на Харковска област, тогава щеше да бъде измислен друг „субект на федерацията“ и пропагандистите щяха да говорят, но не за „сакралност“, а за „сигурност“ и „мирен живот”. Но, както виждаме, окупацията не обещава никаква сигурност – разбулен е поредният руски пропаганден мит! Преди окупацията Крим наистина беше спокоен украински регион. Между другото, спокоен украински курортен регион. Всеки беше добре дошъл в Крим. По административните граници на Крим на никого не му е хрумвало да копае окопи.

Системата за противовъздушна отбрана съществуваше повече като музеен атрибут, а не като инструмент за отблъскване на атаки. Никой не е призовавал младите кримчани в армията, за да ги превърне в "пушечно месо" за задоволяване на амбициите на диктатора. Пътеводители за Крим бяха публикувани на различни езици. Украинска туристическа група сменяше група от Русия или Полша в крепостта Судак... Ето това беше сигурност...

Окупацията на Крим донесе война и страх на полуострова и стана първата страница на една бъдеща война срещу цяла Украйна. Крим, изглежда, изобщо не беше „сакрален“ за Путин и Путин изобщо не се стремеше да го направи безопасен. Сигурен съм, че Крим просто стана първата жертва на възраждащия се руски милитаризъм.

Източник: krymr com

Бесарабски фронт