Когато заблудена ракета падна в полски граничен град миналата седмица, убивайки двама души, някои европейски лидери се разтревожиха много за това как ще реагира дясното правителство на Полша, колкото и от възможността Русия да е наредила удара, пише европейската редакция на американския вестник "Политико".
Дългогодишното недоверие на Полша към всичко руско и дълбоката антипатия на сегашното правителство към Москва предизвикаха загриженост от Брюксел до Берлин, че Варшава може да направи нещо прибързано.
Вместо да изгуби нервите си обаче, Варшава остана хладнокръвна, като постави въоръжените си сили в бойна готовност, но изчака, докато не стане ясно какво се е случило. (Припомняме, че се оказа ракета за противовъздушна отбрана, изстреляна от Украйна, срещу руска въздушна атака, която се е заблудила.)
Това спокойствие се основава на една проста реалност, която от години убягва на по-голямата част от Европа: Полша разполага с може би най-добрата армия в Европа. И тя тепърва ще се засилва.
Параноята на Полша по отношение на Русия я подтикна да избегне преобладаващата заблуда в голяма част от Европа, че конвенционалната война е вече част от миналото. Вместо това, тя изгражда армия, която може да се окаже най-голямата сухопътна сила на ЕС.
"Полската армия трябва да бъде толкова мощна, че да не се налага да се бие само поради силата си", каза премиерът Матеуш Моравецки в навечерието на деня на независимостта на Полша.
Това е промяна, която резонира с незаменимия съюзник на Полша - САЩ.
"Полша се превърна в нашия най-важен партньор в континентална Европа", каза високопоставен служител на американската армия в Европа, цитирайки решаващата роля, която Полша изигра в подкрепата на Украйна и в укрепването на отбраната на НАТО в балтийски регион.
Докато Германия, традиционно ключовият съюзник на САЩ в региона, остава главната опора като логистичен център, безкрайните дебати на Берлин за това как да възроди своята армия и липсата на стратегическа култура възпрепятстват ефективността ѝ като партньор, каза служителят при условие на анонимност.
Докато Германия продължава да обсъжда подробностите за това, което нарича "стратегическа повратна точка", предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, Полша вече прави значителни инвестиции.
Варшава заяви, че ще повиши целевите си разходи за отбрана от 2,4 процента от брутния вътрешен продукт на 5 процента. Междувременно Германия, която похарчи около 1,5 процента от БВП за отбрана миналата година, обсъжда дали може да поддържа целта на НАТО от 2 процента, след като изчерпи инвестиционен фонд за отбрана от 100 милиарда евро, одобрен по-рано тази година.
Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обеща през юли, че страната му ще има "най-мощните сухопътни сили в Европа". И това е напът да стане факт.
Полша вече има повече танкове и гаубици от Германия и се очертава да има много по-голяма армия, с цел от 300 000 войници до 2035 г., в сравнение с настоящите 170 000 в Германия.
Днес армията на Полша наброява около 150 000 души, като 30 000 принадлежат към нови сили за териториална отбрана, създадени през 2017 г. Това са войници в свободното време, които преминават 16 дни обучение, последвано от опреснителни курсове. Първоначално те бяха възприети малко като шега, но успехът на Украйна в използването на мобилна териториална отбрана, оборудвана с противотанкови и противовъздушни ракети, сега прави идеята да изглежда много по-разумна.
"Днес тези съмнения изчезнаха", каза Блашчак по време на неотдавнашна церемония по полагане на клетва от нови попълнения в териториалната отбрана.
За разлика от Германия, която се затруднява да привлече нови войски, стремежът на Полша да набира нови войници привлича вниманието.
"Поляците имат много по-позитивно отношение към своята армия от Германия, защото трябваше да се борят за свободата си", каза Густав Гресел, бивш австрийски военен офицер и учен по сигурността, сега в Европейския съвет за международни отношения. "Във военните среди никой не поставя под въпрос качеството на полската армия.
Друг е обаче въпросът дали военната мощ на Полша ще ѝ даде политическо влияние в Европа.
Досега това не се е случило, до голяма степен защото центристките сили, които доминират в ЕС, не се доверяват на правителството на Полша, което се контролира от националистическата партия "Право и справедливост" (ПиС).
Продължаващото напрежение между Варшава и Брюксел относно това, което ЕС вижда като пренебрежение от страна на правителството към демократичните норми и върховенството на закона, навреди на репутацията на страната в целия блок.
"Полша не успява да наложи политическата си тежест поради вътрешните си конфликти", каза Гресел, подчертавайки вътрешните борби, които съществуват дори в управляващата партия относно посоката на страната и докъде да стигне Варшава в компромисите с Европа.
Единственото нещо, за което иначе имащите разногласия почти за всичко политически партии в Полша обаче могат да се споразумеят, е необходимостта от укрепване на армията.
Докато опасенията от Русия стимулират този тласък, Варшава също се тревожи за надеждността на Вашингтон. За разлика от по-голямата част от останалата част от ЕС обаче, тяхната загриженост не е, че Доналд Тръмп ще се върне като президент, а че няма да го направи. Въпреки задълбочаващото се сътрудничество между американските и полските военни в подпомагането на Украйна, настоящото ръководство на Полша остава с недоверие към президента Джо Байдън, който като кандидат нарече правителството на страната "тоталитарно".
Въпреки че Вашингтон приветства ангажиментите на Полша за разходи за отбрана, има и въпроси относно това дали Варшава наистина ще ги изпълни, както и разочарование, че страната се обръща към Южна Корея за някои от най-големите си покупки.
Тази пролет Полша подписа сделка за 23 милиарда злоти (4,9 милиарда евро) за 250 танка "Абрамс" от САЩ - бърза замяна на 240-те танка от съветската епоха, изпратени в Украйна. Нейните военновъздушни сили са оборудвани с американски F-16 и през 2020 г. Варшава подписа сделка на стойност 4,6 милиарда долара за 32 изтребителя F-35. Но фокусът на неотдавнашните военни разходи стана Южна Корея, където Варшава подписа множество сделки за закупуване на танкове, самолети и други оръжия.
Досега Полша е поръчала от Южна Корея оръжия на стойност между 10 и 12 милиарда долара, каза Мариуш Сиелма, редактор и анализатор в Nowa Technika Wojskowa, уебсайт за новини и анализи на военните технологии.
Сделките включват 180 танка K2 Black Panther, 200 гаубици K9 Thunder, 48 леки щурмови самолета FA-50 и 218 ракетни установки K239 Chunmoo.
Това е само техника втора употреба.
Апетитът на Полша за нови оръжия е още по-голям.
В допълнение към незабавните доставки, корейците се очаква да доставят общо 1000 танка K2 и 600 гаубици K9 до края на настоящето десетилетия.
"Никоя западна страна не иска да увеличи въоръжените си сили толкова много и толкова бързо. Който и да сключи оръжейни сделки с Полша, го очакват десетилетия приходи, защото оборудването трябва да се поддържа и ремонтира", каза Сиелма.
Предимството на Южна Корея е, че тяхното военно оборудване като цяло е по-евтино от американските и европейските алтернативи и могат да го произвеждат в кратки срокове. Покупките, разбира се, са удар по мечтите на френския президент Еманюел Макрон за "стратегическа автономия", в която той си представя Европа, способна да се защитава с местни (най-вероятно френски) оръжия.
Но полските лидери не крият, че натискът на Европа върху Полша относно нейните противоречиви реформи в съдебната система и други въпроси също е изиграл роля в решенията за пазаруване в Сеул.
"Готови сме да купуваме оръжие в други страни от ЕС, но те трябва да спрат войната си срещу Полша", каза председателят на ПиС Ярослав Качински по-рано този месец. "Готови сме да раздаваме сделки и пари, но не и когато ни се казва, че в Полша няма върховенство на закона."
Варшава е поръчала италиански хеликоптери Leonardo за 8 милиарда злоти, но споразумението предвижда хеликоптерите да се произвеждат в Полша.
Въпреки че никой не поставя под съмнение амбициозността на полското харчене, някои се чудят за осъществимостта му и политическите мотиви, движещи тласъка. До 2035 г. страната има за цел да похарчи 524 милиарда злоти за военните.
"Добре, имаме нужда от танкове и гаубици, но имаме ли нужда от толкова много от стратегическа и оперативна гледна точка? Няма яснота защо министерството внезапно обяви всички тези сделки", каза пенсионираният армейски генерал Станислав Козией, бивш началник на Бюрото за национална сигурност на Полша, президентска служба.
Като се има предвид важността на сигурността за полския електорат, мнозина подозират, че ПиС прави военните инвестиции с поглед към националните избори през следващата година, тъй като партията губи преднина в проучванията на общественото мнение.
Ако се случи смяна на правителството, новият кабинет ще трябва да зададе някои трудни въпроси относно способността на Полша да финансира такава огромна военна експанзия, каза Козией. Въпреки че икономиката на Полша е стабилна през последните години, нивото на планираните военни разходи е безпрецедентно и неминуемо ще натовари бюджета на страната.
"Трябва да има баланс между военните разходи и цялостното икономическо развитие на страната", каза Козией. "Каквито и да са плановете, по-добре да преминат през анализ на това какви ще бъдат стратегическите условия на сигурността на Полша след войната в Украйна."
Междувременно Германия изглежда приветства военното натрупване на Полша въпреки сложните двустранни отношения между двете страни и проблемната история между двете страни. Берлин гледа на Полша като на буфер, който я отделя от сферата на влияние на Русия. Колкото повече танкове и войски има Полша, толкова по-сигурна ще бъде Германия.
"Имам впечатлението, че германците виждат следващия хамак", каза Гресел, имайки предвид репутацията на Берлин да седи и да си почива, докато съюзниците, по-специално САЩ, вършат тежката работа по отбраната.