Едно време Турция е типична аграрна страна с преобладаващо селско население. Бягството към градовете в Турция започва след Втората световна война. Днес турското общество застарява по-бързо от други в Европа. Защо е така?
Турция е младо общество, но само на пръв поглед. Докато в Германия делът на населението на възраст над 65 години е 22%, в Турция той е едва 9,8%. И докато в Германия всеки втори човек е на възраст над 46 години, средната възраст в Турция е само 33 години, пише Райнер Херман във “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ).
Но тази моментна снимка лъже, твърди авторът и допълва: „Всъщност турското общество застарява с много бързи темпове. И през идните десетилетия ще изправи държавата пред изключителни предизвикателства“.
Бързо застаряване
Според професорката по социална педагогика Тюркен Чаглар важният фактор в случая е за колко години се удвоява делът на хората, които са на 65 или повече години в едно общество. В по-старите индустриални държави от Европа това става обикновено за срок между 45 и 115 години. „В Турция обаче въпросният сегмент от населението се удвоява само за 27 години“, пояснява Чаглар.
Процесът на застаряване е резултат от безпрецедентната урбанизация, коментира професорката. Когато е основана Република Турция, тя е била традиционна аграрна страна, в която по-малко от 10% от населението са живели в градове. Децата са били използвани като евтина работна ръка по полето и рядко са получавали по-високо образование от началното. Затова и повечето семейства са имали по 4-5 деца, отбелязва Херман.
Бягството към градовете започва след Втората световна война. По онова време земеделието започва активно да се механизира, ръчният труд постепенно отпада, а градовете с техните фабрики привличат все повече хора, търсещи работа. За държавата става все по-скъпо и неизгодно да поддържа училищата и болниците в селските региони. Освен това армията принудително евакуира хиляди турски села през 1990-те години, за да води война срещу тероризма. Повечето от прогонените се отправят към големите градове или към Западна Европа.
Животът в града променя демографията
Животът в града обаче променя и живота на семействата. Повечето от тях не могат да си позволят повече от едно или най-много две деца, защото градските училища са скъпи, а разходите за живот – по-високи. Повечето жени започват работа, а и се запознават със средствата за контрол на раждаемостта. “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” илюстрира това развитие с данни, които показват, че през 1960-та година, в началната фаза на миграцията към градовете, турските жени са раждали средно по 6,4 деца. Днес се падат по по-малко от две деца.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган многократно е призовавал всяко семейство да има най-малко три деца. Държавата се опитва да насърчи раждаемостта и с еднократно плащане за всяка жена, която се откаже от работата си и роди дете. „Правителството обаче засега не разполага с политика, която да подготви страната за бързия процес на застаряване в обществото“, коментира ФАЦ.
Това би включвало например фокус върху грижите за възрастните хора - повечето домове за възрастни хора в момента са частни и не са по възможностите на голяма част от турците. Местата в държавните старчески домове в момента са 30 000, а турците на възраст над 65 години - повече от 8 милиона, отбелязва още изданието.
Все повече предизвикателства пред Анкара
Освен грижите за възрастните хора, предизвикателство представлява и проблемът с пенсиите. Възрастта за пенсиониране бе вдигната - от 58 години за жените и 60 години за мъжете на 65 години и за двата пола. Днешните пенсионери получават обаче мизерни месечни пенсии и само незначително финансово обезщетение от последния си работодател.
Това обезщетение е съвсем малка част от онова, което е било изплащано предни десетилетия. Преди половин век въпросното обезщетение е стигало, за да се купи с него малко жилище. Днес то възлиза на не повече от 15 000 долара, пояснява германското издание.
Според Чаглар през следващата година ще се отвори “демографски прозорец”, когато броят на работещите ще достигне най-високото си равнище. Тази възможност трябва да бъде използвана, за да се гарантира, че икономиката ще може да поеме разходите за възрастните хора в бъдеще, коментира експертката. Според нея страната трябва да повиши производителността на икономиката, което от своя страна изисква фундаментални реформи в образователната система. "Предстои ни още дълъг път”, казва Чаглар.