Причината България все още да не е пълноправен член на Шенгенското пространство са вътрешнопартийни спорове в една или две държави членки. Като част от обединена Европа обаче ние можем да наложим свой дневен ред, а той е ясен – България има правото да бъде в Шенген, защото отговаря на всички критерии, които регламентират това членство. Това заяви ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов по време на среща с български медии в Брюксел, предаде БТА.
В края на миналата седмица той и българските евродепутати Сергей Станишев, Иво Христов, Елена Йончева и Цветелина Пенкова изпратиха писмо до председателя на Шведската социалдемократическа работническа партия Магдалена Андершон, която е и бивш премиер на страната. В него се настояваше шведската левица да подкрепи България за влизането ѝ в Шенгенското пространство в навечерието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, който ще се проведе на 8-9 декември 2022 г.
"Това, което сме направили ние като социалисти само през последните няколко дни, е да убедим Швеция да промени своето виждане (...) и шведските социалдемократи вече са за приемането на България и Румъния в Шенген", каза още Витанов. Нидерландия обаче остава държавата с най-големи резерви по отношение на приемането ни. Има ясни критерии за влизане в Шенген - полицейско сътрудничество между страните, боравене с шенгенската информационна система, с визовата информационна система, да има изградена съответна инфраструктура, както и комуникация с отделните страни членки, обясни Витанов. Всичко това България го изпълни още през 2011 г., което са признали и Европейският парламент, посредством три резолюции, и Европейската комисия, която категорично призовава България и Румъния да бъдат допуснати в зоната за свободно придвижване на хора и стоки, добави той.
По думите му "една част от държавите (от ЕС – бел. р.) обвързват Шенген с проблеми в сферата на правосъдието и вътрешния ред в България, което е изцяло погрешно, но това служи във вътрешнополитическия наратив". "Не може да има втора категория свободно придвижване, втора категория европейски граждани", тъй като това е пагубно в ситуация, в която Европа има нужда от по-висока степен на интеграция, категоричен бе българският евродепутат. Неотдавна членът на управителния съвет на Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ) Димитър Димитров посочи пред БТА, че често на границата ни с Румъния тежкотоварни автомобили изчакват между 10 и 12 часа, а понякога през лятото – дори до 48 часа, за да преминат през граничен контрол, който не би бил нужен, ако сме част от Шенгенската зона. В резултат на това българските превозвачи губят, по груби сметки, около 120-150 милиона лева на година.
Помолен за коментар на икономическите ефекти от неприемането на България в зоната без граничен контрол Витанов каза за БТА, че от това "някои държави, през които сега минава голяма част от търговията, печелят допълнително". При положение, че станем членове на Шенген "част от логистиката ще се прехвърли през териториите на България и Румъния, което ще доведе до намалени приходи в другите държави", посочи той като икономически аргумент защо някой би могъл да ни спира по пътя на присъединяването към зоната. От гледна точка на екологията, на пътната безопасност и стойността на стоките обаче е далеч по-изгодно България и Румъния да бъдат членове на Шенген, и за тях и за останалите страни членки, защото това би могло да доведе дори до поевтиняване, макар и с малко, на стоките, тъй като в цената им се калкулират и дългите изчаквания по границите. Не на последно място и гражданите на Русе биха били облекчени в транспортно отношение.
"Няма икономически аргументи за задържането на България и Румъния, няма и политически", обобщи Витанов. В Шенгенското пространство влизат всички страни от ЕС с изключение на Кипър, Ирландия, Хърватия, Румъния и България. За последните три през ноември ЕК призовава Съвета на Европейския съюз да одобри присъединяването им. Запитан за евентуално разделяне на Хърватия от България и Румъния по пътя им към Шенген Витанов заяви: "Да, доколкото ми е известно чешкото председателство (на Съвета на ЕС) e подготвило две решение, но дори и те зависят от политическата конюнктура. Ако тя се измени в полза на България, то аз се надявам чешкото председателство да внесе решение, в което се допускат и трите страни". В противен случай това би било "допълнително унижение" за нас.