Цената да си извън Шенген

Гласуването на 18 октомври в пленарна зала в Европейския парламент казва всичко: ЕС иска Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство!

Европейският парламент прие Резолюция относно присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство - неговата шеста резолюция по темата, в която призовава за бързото присъединяване на двете страни към Шенгенското пространство, пише БГНЕС.

И за мнозинството в ЕП изглежда абсурдно, че тази тема все още е предмет на обсъждане. Наистина е абсурдно, като се има предвид, че още през 2011 г. Съветът на ЕС заключи, че необходимите условия за прилагане на достиженията на правото от Шенген са изпълнени във всички области, а именно защита на данните, въздушни граници, сухопътни граници, полицейско сътрудничество, Шенгенска информационна система, морски граници и визи - точно така, както е посочено в току-що приетата резолюция.

За да добавим още нещо, Румъния е обвързана с правилата на Шенген още от времето, когато стана член на ЕС през 2007 г. Следователно Румъния де факто изпълнява шенгенските задължения, но не се ползва от шенгенските предимства, които следва да вървят ръка за ръка със задълженията.

Логично възниква въпросът: ако правните и техническите изисквания на Шенген са изпълнени, защо Румъния все още не е негов пълноправен член? Отговорът може да се търси в чисто националните политически интереси. По странен начин членството в Шенген е по-политизирано навън, в други държави-членки, отколкото в самата Румъния, където всички политически сили застават зад целта за присъединяване - доста рядък случай на единство за румънския политически пейзаж.

Въпросът се политизира извън Румъния и то главно по вътрешни предизборни причини. Членството в Шенген се представя като привилегия, която другите държави-членки могат да предоставят или не, докато в действителност това членство е право, основано на закона, и предварително условие за функциониращ вътрешен пазар в ЕС. Жертвите са многобройни: превозвачи, които губят десетки часове заради продължителното преминаване на границата, предприятия, които пропускат ползи заради такива забавяния, граждани, които са блокирани - и в интерес на истината - унизени на опашките за паспортна проверка, мобилни работници, засегнати от забавянията, лица, които са дискриминирани на границата.. Личните и икономическите разходи, свързани с липсата на Шенген, са високи, а освен това околната среда страда и от увеличените емисии от камионите по границите.

Тази ситуация очевидно носи разочарование на румънските граждани. И абсолютно същото се отнася и за българите.

Гражданите много добре осъзнават, че въпросът за присъединяването към Шенген се използва по конюнктурни причини от определен тип европейски политически сили. Те знаят, че това блокиране е изкуствено и мисля, че няма да могат да го поддържат още дълго. В името на Румъния и на ЕС като общност от ценности искрено се надявам, че всички членове на Съвета на ЕС ще загърбят партийно-политическите си интереси по време на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8 декември тази година. Ако това не стане и въпросът бъде отложен отново, няма да се учудя да видя румънци и българи да протестират по улиците и да бойкотират стоките на онези, които са против членството. На нашите граждани им омръзна да чакат и гневните им реакции биха били нормални и очаквани, защото те наистина са лишени напълно от свободно движение в Шенгенското пространство, въпреки че всички условия са изпълнени и всички институции са се съгласявали с това многократно още от 2011 г. насам. Единадесет години са много време, за да чакаш тихо нещо, което ти принадлежи по право, не сте ли съгласни?

Имайте предвид също, че Европейският парламент не е сам в тази битка. Комисията също призова за дългоочакваното присъединяване към Шенген. Днес Комисията като пазител на Договорите трябва да бъде доста ясна пред Съвета по отношение на защитата на правата на гражданите и тяхната свобода на движение. Затова очаквам Комисията да информира Съвета за политическите и правните последици от ново отлагане на приемането на решението за Шенген от страна на Съвета. Никоя държава-членка не следва да има право произволно да блокира една или няколко държави-членки от Шенгенското пространство. Европейският съюз е само един и всички държави членки са равноправни - през 2022 г. и при война на нашите граници е опасно и тревожно да станем свидетели на друго поведение.

Румъния и България принадлежат към Шенген. Всички ние разполагаме с прозорец от възможности между това гласуване в пленарна зала през октомври и заседанието на Съвета през декември. Това трябва да бъде момент на отговорност за всички държави членки. Той засяга бъдещото функциониране на единния пазар на ЕС. Всички ние преминаваме през труден период - европейските граждани се сблъскват с множество трудности. В този контекст разширяването на Шенген е от първостепенно значение за гарантиране на гладкото функциониране на единния пазар на ЕС - нашия основен инструмент за преодоляване на икономическата криза.

Очевидно е, че Румъния също трябва да изиграе своята роля. Тя трябва да се стреми с пълна сила към членство в Шенген и да използва всяка възможност, за да гарантира единодушие в Съвета. В случай че тази цел не бъде постигната през декември, румънците трябва да преразгледат позицията си при гласуването в Съвета.

Коментар в „Encompass” на Влад Георге – румънски евродепутат от Съюз „Спасете Румъния” (USR). Авторът е инициатор на инициативата "Европейски зелен прокурор". Работи и в подкрепа на единно определение за корупция на ниво Съюз и други инструменти в подкрепа на работата на Европейската прокуратура, Европол, Евроюст и др.