Габриеле Щьоцер е едва на 23 години, когато е задържана по обвинение за клевета срещу държавата. През 1977 година тя прекарва една година зад решетките - първо в следствения арест в Ерфурт, а след това в женския затвор на ЩАЗИ “Хоенек”.
"Никога не си сам, нито за секунда, дори в тоалетната"
И до днес ясно си спомня времето, прекарано в затвора. “Никъде не си сам, защото целият този замък и стените му буквално пулсираха от живот, затворниците работеха на три смени”, спомня си 69-годишната жена. “Никога не си сам, нито за секунда, дори в тоалетната. Освен ако наистина не попаднеш в карцера. Но там оставаш сам по един начин, който направо те унищожава”, казва тя.
"Да работим заедно и да управляваме заедно“ - това мото на управляващите Габриеле възприела твърде буквално, като смятала, че режимът в ГДР действително е заинтересован от промяна и реформи. Тя се опитала да се бори за промяна на социализма и за демократизирането му. “Но изведнъж попадаш в затвора и разбираш, че този социализъм, за който спорехме, изобщо не може да бъде реформиран”, казва Щьоцер.
"Недей да мълчиш"
„Стани един от нас и недей да мълчиш" е озаглавен текстът, който Габриеле Щьоцер написва на пишещата си машина през 1977 г. Това е нейното верую и днес. След освобождаването си тя отказва да замине в Западна Германия. Включва се в художествено-литературния ъндърграунд на ГДР и работи върху рисунки, филми, фотоколажи, стихотворения и инсталации. Ролята на жените в изкуството е във фокуса на нейната работа. През 2013 г. е удостоена с Федерален орден за заслуги за работата си в защита на гражданските права в ГДР и за художественото пресъздаване на преживяното в затвора по време на диктатурата.
Габриеле Щьоцер разказва и друго за затвора в Хоенек. "Това беше най-строгият женски затвор в Германия и все още смразява. Когато влезеш, усещаш отчаянието на хората, които са попадали там”, казва тя. “Страданията им са били безкрайни.”
Констанце Хелбер попада зад решетките заради любовта
Заради любовта 21-годишната Констанце Хелбер също попада в затвора през 1977 година. По време на почивка в България тя се влюбва в турист от западната провинция Баден-Вюртемберг. След две отхвърлени молби за напускане на страната двамата планират бягството си. Но бягството се проваля и Хелбер е изпратена зад решетките. През 1979 г. Федерална република Германия откупва свободата ѝ.
Констанце Хелбер дълго време се опитва да забрави престоя си в затвора. Едва през 2004 г. тя пътува до Щолберг със съпруга си. Посещението в “Хоенек” е шок за нея. "Всички спомени се върнаха моментално, сякаш някой включи бушона", казва тя. Млад мъж ги развел из бившия женски затвор. “Хоенек” е оставил трайни следи в съзнанието на Констанце Хелбер. Но това са белези, с които тя може да се справи. Хелбер казва, че се е примирила с миналото и е осъзнала, че иска да се срещне с други жени, които са имали същата съдба като нея. "Запознах се с тях, след като пуснах призив и много жени се отзоваха. Срещахме се и разговаряхме помежду си по много деликатен начин”, казва тя. “След това всички ние почувствахме облекчение.”
Хиляди жени са лежали в "Хоенек"
През 2010 г. Хелбер основава организация на жените, лежали в “Хоенек”. Девет години по-късно тя учредява и сдружението "Форум за политически преследвани и лишени от свобода жени от диктатурата на съветската окупационна зона/ГДР", на което е председател. През юни 2021 година тя също е наградена с Федерален орден за заслуги. "Свободата беше нашата надежда", казва Констанце Хелбер. "А опазването на паметта е нашата мисия." В периода 1949 -1989 година хиляди жени са затворени в “Хоенек”. Около 40 процента от тях са политически затворнички. Техните “престъпления” са били, че са подавали молба за напускане на страната или са правили опит да избягат на Запад. Други са осъждани за “незаконно установяване на контакти със западни граждани“ или за “предателска агентурна дейност”. Съдилищата в ГДР осъждат хиляди жени на дълги години затвор. В това време са полагали принудителен труд и са били излагани на всевъзможни издвателства.