Живот като на Джеймс Бонд? Какво е било да си агент на ЩАЗИ:

"Другари, трябва да знаем всичко!" Така звучат ясните указания, дадени от Ерих Милке, оглавявал ЩАЗИ - Министерството за държавна сигурност на ГДР - от 1957 до 1989 година. Всички граждани на ГДР са били под системен контрол навсякъде - и на работните си места, и в личните си контакти. Целта е била да се идентифицират "враговете на народа": хората, отправящи критики към системата, или пък свързани с "класовия враг", т.е. с "империалистическите" или "фашистките" капиталисти на Запад.

Методите на ЩАЗИ: контрол и сплашване

От "враговете" навън брани построената през 1961 година Берлинска стена, но "врагът" е и вътре в страната, при това навсякъде. Някой е разказал виц за държавния ръководител или пък е слушал неподходяща музика? Някой е получил подозрителни писма със западни марки или е поискал разрешение за посещение във Федералната република? Всичко е подозрително, а създадената през 1950 година ЩАЗИ държи всеки под око. Тя се вижда като "щит и меч" на Германската единна социалистическа партия, който трябва да обезвреди всички врагове и така да гарантира господството на управляващата партия в ГДР.

Сътрудниците на ЩАЗИ преглеждат писмата, подслушват телефоните и проникват незаконно в жилищата. Те плашат хората, разпространяват слухове, че някой е зависим от алкохола или е хомосексуален - или пък, особено подло, че поддържа контакти с ЩАЗИ. Немалко граждани на ГДР попадат зад решетките, защото са отправяли критики към режима.

Десетки хиляди са работели за тайната полиция

Хората наричали ЩАЗИ "Фирмата" или "Слушай и гледай". За шпионската организация са работили 90 000 официални и между 100 000 и 200 000 неофициални сътрудници - агенти, които доброволно или под натиск са докладвали за "провинения" на приятели или членове на семейството. Но какво ги е карало да поддържат несправедливия режим?

"Може би е било чувството, че имаш власт над околните. Но може и да е семейна традиция, ако родителите или дори бабата и дядото са работили за ЩАЗИ", казва пред ДВ историкът Филип Шпрингер. "Разбира се, трябва да се имат предвид и обещанията на министерството, че дейността ще е много интересна и дори може да се осъществяват задгранични мисии. Не на последно място е ставало дума за сигурна служба - включително за хора, които другаде не биха могли да направят такава кариера."

Баналният чиновнически делник

Историкът е автор на книга за ЩАЗИ и обяснява, че обичайно дейността на сътрудниците се е различавала много от показваното в шпионските филми. "Понякога може и да са действали като Джеймс Бонд - например по време на мисия в чужбина, но в ГДР ежедневието им е било доста по-скучно."

Тяхна задача е било копирането на документи, писмената работа на бюро и следенето на съседите от кухнята. "Всички тези хора обаче са допринасяли за функционирането на апарата. Всички те са били част от системата и са получили съответното политическо и идеологическо обучение - знаели са, че задачата им е важна за поддръжката на социализма в ГДР и за защитата срещу враговете от Запада."

Вярност до смърт

В книгата си Шпрингер разказва например за старши-лейтенант Елфи-Еке Мертенс, която е потомствена агентка - и баща ѝ е работил за ЩАЗИ, както и съпругът ѝ. Шефовете ѝ хвалели нейната "изключителна готовност за работа" и нейната "прилежност". Била толкова всеотдайна, че обещала да разубеди роднина, която искала да пътува на запад. "Със съпруга ми ще говорим с нея още веднъж, а ако не е склонна да отмени пътуването си, ще прекъснем връзките си с нея", обещава Мертенс на шефа си.

Друга от историите е за подофицер Зилке Киндлер, на която било предложено да монтира фотокамера на дъното на пазарската си чанта, за да може през дупката да снима околната среда. Или пък за амбициозния генерал-майор Хорст Бьом, който бил толкова предан на режима, че след края на ГДР се самоубил.

"Важно е това да не се забравя"

Окончателният край на ЩАЗИ настъпва през януари 1990 година. Наследството включва над 111 км папки, 41 милиона регистрационни картончета и над 1,7 милиона снимки, както и около 15 000 чувала с унищожени документи. Много от гражданите на ГДР поискват да видят досиетата си - за да узнаят какво роля са играли техните приятели или членовете на тяхното семейство. Дали са били жертви или престъпници? Шпрингер казва пред ДВ, че и до днес има много заявки от частни лица.

"Според мен обаче всичко това има значение и на политическо или национално ниво, защото става дума за неправда, извършвана от един цял апарат. Важно е това да не се забравя. Мисля, че младите хора трябва да знаят това, за да разберат, че носят отговорност за функционирането на нашата демократична система."

Автор: Сузане Кордс