Двете тектонски плочи, Анадолската и Арабската, които се разминават на това място с по около два сантиметра годишно, са причинили последните опустошителни земетресения в Турция, казва пред АРД геофизичката Шарлоте Кравчик от Потсдам. И по-точно: земята започва да се тресе, когато това равномерно движение на плочите по някаква причина бъде възпрепятствано. В такъв случай се натрупва тектонично напрежение, което предизвиква земетресение, когато достигне до критичната точка.
Къде, защо и как
Нека да припомним, че Арабската тектонска плоча е една от трите големи плочи, които през последните столетия се движат на север, към Евразийката плоча. Другите две са Африканската и Индийската. Последните опустошителни земетресения в Турция се случиха над разлома между въпросната Арабска плоча и Анадолската микроплоча. Според геофизичката Шарлоте Кравчик от близо 900 години над този разлом е относително спокойно, регистрирани са само слаби трусове.
Шарлоте Кравчик припомня, че сегашното разрушително земетресение в Турция се е случило на 15 километра под земната повърхност, което обяснява огромните щети. Такива трусове на 50 или 100 километра дълбочина биха били усетени, но в никакъв случай не биха нанесли подобни щети, казва геофизичката пред АРД.
"Всички ние мечтаем някой ден да можем по-добре да предвиждаме вероятността от земетресения - и извършваме трескава изследователска дейност", споделя Кравчик. Геофизичката пояснява, че за да се разработят системи за ранно предупреждаване, е необходимо добре да се опознаят предшестващите феномени от тектоничен характер в съответния регион. Така например ако в един регион се наблюдават многобройни малки трусове, които постепенно зачестяват, това може да бъде индикация за предстоящ сериозен земетръс, смята геофизичката. За целта обаче е необходимо дългогодишно наблюдение и добро познаване на характерните особености в този регион.
Белите петна
Шарлоте Кравчик признава, че в измерванията на сеизмолозите има бели петна. Един от начините те да бъдат запълнени е използването на подземните оптични кабели като сеизмологични сензори, обяснява тя пред АРД. "Ако съумеем да събираме такива данни за големи разстояния, ще можем да запълним част от празнините в измерванията си. А това пък ще ни помогне да преценяваме дали един феномен е критичен, дали е предвестник на нещо по-голямо или пък е нормално явление", казва геофизичката.
Автор: Аня Мартини (АРД)