Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон таймс“/ БГНЕС
Китай и Русия обявиха, че заедно с Бразилия, Индия и Южна Африка „работят за разработването на нова световна резервна валута“, която да се конкурира с американския долар.
Американският долар е световната валута от края на Първата световна война, когато заменя британската лира като предпочитана резервна и транзакционна валута. До края на Втората световна война голяма част от света все още е в златния стандарт, но това приключва през 1971 г., когато САЩ затварят „златния прозорец“.
В много отношения враждебно настроените към САЩ държави са заложници на щатския долар. Китай и Русия, както и повечето други държави, държат по-голямата част от чуждестранните си резерви в щатски долари. Почти всички световни стоки, като петрол, царевица, захар, кафе, мед и алуминий, се оценяват и търгуват в щатски долари. Това дава на САЩ уникалната възможност да налагат финансови санкции на чужди държави, като например замразяват банковите им сметки в щатски долари и ограничават възможността им да извършват търговски сделки и инвестиции. Приблизително две дузини държави са подложени на някакъв вид икономически санкции или ограничения от страна на САЩ.
С течение на времето държавите намират начини да заобиколят санкциите, но те обикновено са скъпи и тромави. Куба се справя със санкциите на САЩ вече повече от половин век. След първоначалния шок от замразяването или блокирането на много от сметките ѝ в щатски долари и от спирането или ограничаването на достъпа ѝ до световните системи за финансов клиринг Русия вече е намерила алтернативни методи за плащане на вноса и за компенсиране на износа си - често на по-ниски цени.
Не само страните, на които са наложени санкции, негодуват срещу обвързването им с щатския долар, но и приятелските страни, които са наясно, че могат да се сблъскат с някакъв вид икономически ограничения, когато достатъчно раздразнят някоя група американски политици. Това, че САЩ са световната резервна и трансакционна валута, налага допълнителна тежест върху политиците в САЩ да бъдат предпазливи и да не провеждат инфлационни парични политики или безразсъдни фискални политики. За съжаление Федералният резерв, Конгресът и администрацията бяха безотговорни през последните няколко години.
Както беше отбелязано, Китай и Русия в частност работят трескаво за създаване на алтернатива на щатския долар и създават клирингови сметки помежду си. Делът на щатския долар в търговските разплащания между Китай и Русия спадна от около 90% през 2015 г. до около 40% през тази година. Встрани от това, по време на едно от пътуванията ми до Китай преди няколко десетилетия бях на посещение при служители на централната банка на страната - няколко от тях имаха дипломи по икономика от Чикагския университет. Още тогава те проучваха алтернативи на щатския долар. Всички техни банкноти - китайската валута - бяха с изображение на Мао. Не можах да се сдържа да не се пошегувам, че не мисля, че светът е готов да приеме банкноти със снимка на масов убиец. По онова време отношенията между нашите две страни бяха добри, така че те го приеха с добро чувство за хумор.
Ако Китай и Русия се върнат към златния стандарт и насърчат други държави да направят същото, проблемът с тиранията на щатския долар (от тяхна гледна точка) ще бъде решен. Но това не е толкова лесно. Смята се, че около 20 % от световните златни резерви се държат от правителствата, което е достатъчно, за да могат те да дестабилизират цената на златото по всяко време, но далеч не достига количеството злато, което би било необходимо за обезпечаване на една валута, освен ако цената на златото не се повиши няколко пъти - което би довело до друг набор от проблеми.
Китайското и други правителства често пазят в тайна покупките си на злато. Известно е, че китайците са купували големи количества злато. Възможно е те да са придобили около 4000 тона, което все още е само наполовина по-малко от САЩ - повече от 8000 тона. Смята се, че руснаците притежават 2300 тона - малко по-малко от Франция и малко повече от Швейцария. Тези оценки се отнасят само за притежанията на централните банки. Частните институции и физическите лица по света вероятно притежават около 80% от златото, но никой не знае със сигурност.
Русия и Китай, а може би и няколко други държави с природни ресурси, може да се опитат да създадат кошница от стоки - като използват своите запаси от нефт, природен газ, въглища, мед, боксит (алуминий) и своите запаси от злато и сребро - като обезпечение за своите пари, ако сегашната им схема с кошница от валути не проработи. Стоковата кошница би могла да работи, при условие че тези, които биха могли да притежават тази валута, вярват в правовата държава и стабилността на страните, които предоставят резервите - а това е голямо "ако"!
Дори ако инфлацията в САЩ се ускори, в резултат на което доларът изгуби по-голямата част от покупателната си способност, трудно е да си представим, че някоя група държави ще бъде в състояние да създаде нова световна валута. Това, което вероятно ще се случи, е, че много частни организации ще създадат крипто- или стоково-обусловени заместители на правителствените фиатни валути (пари, декларирани от правителство като законно платежно средство – бел. ред.), които отчасти ще служат за съхранение на стойност и разчетна единица, и някои от тях вероятно ще успеят.