Само 7 от 30-те членове на Атлантическия алианс са изразходвали поне 2% от своя БВП за отбрана през 2022 г., показва годишният доклад на междуправителствения военен съюз, разпространен от централата на пакта в Брюксел, пише БТА.
Дори войната в Украйна не успя да подтикне най-големите европейски сили да постигнат целите за разходи за отбрана, определени още през 2014 г., т.е. в годината на анексирането на Крим от Русия. Според публикувания вчера доклад на НАТО, нито една от най-големите икономики в Европа не е постигнала общата цел да изразходва 2 процента от своя БВП за отбрана. В целия военен алианс само седем от 30-те членове през миналата година са изразходвали поне 2% от БВП за целта.
И въпреки че това възлиза на милиарди, официални лица и експерти предупреждават, че членовете на организацията ще трябва да харчат много повече, за да гарантират сигурността си, посочва изданието “Политико“ .
Данните на НАТО за 2022 г. показват, че макар съюзниците да наливат значително повече пари за отбраната си от години, много от тях все още изостават в голяма степен от поставената през 2014 г. цел алиансът да изразходва 2% за отбрана в рамките на едно десетилетие. От 30-те членки само Гърция, Полша, балтийските републики, Великобритания и САЩ са похарчили повече от 2 процента от БВП за отбрана през миналата година, показва годишният доклад на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
От трите най-големи икономики в ЕС най-близо до целта е Франция, която изразходва 1,89% от своя БВП за отбрана. В същото време, въпреки многобройни обещания, Германия изостава с постигнатите 1,49%, а Италия е маркирала 1,51 на сто.
Министър-председателката на Естония Кая Калас, чиято страна според доклада е достигнала 2,12 % разходи за отбрана през миналата година, заяви в началото на седмицата , че е "доста шокирана", когато гледа кой изпълнява и кой не изпълнява целта.
"Хайде де, това не е възможно - мисля, че всички трябва да разберат, знаейки и виждайки какво се случва в Украйна, че не разполагаме с това време", каза тя пред "Политико". Докладът обаче подчертава как съюзниците от НАТО непрекъснато инвестират и сега харчат значително повече, отколкото при първото договаряне на целта.
"Европейските съюзници и Канада увеличиха разходите за отбрана за осма поредна година. От 2021 до 2022 г. разходите за отбрана са се увеличили с 2,2% в реално изражение. Общо през последните осем години това увеличение добави 350 милиарда щатски долара за отбрана“, каза Столтенберг. Шефът на алианса отбеляза, че НАТО е очаквала още две членки да постигнат целта, но техните икономики са нараснали с повече от очакваното, поради което разходите им са останали по-ниски като дял от БВП.
Разминаване между обещания и постижения
САЩ продължават да са най-щедри за отбраната в НАТО. Докато САЩ представляват 54% от икономическата продукция на алианса, те допринасят за 70% от разходите за отбрана, се отбелязва в доклада.
Следващият по големина платец, Великобритания, отговаря за около 6 % от общите разходи на алианса, а Германия - за около 5 процента. Всъщност в алианса съществува разбиране, че да обещаеш да увеличиш разходите за отбрана и да го направиш в действителност не е едно и също нещо. "Политическите прокламации за увеличаване на отбранителните способности са добре дошли", каза високопоставен служител на отбраната от Централна Европа. Поемането на обещания е лесно.
"Но да се изразходват значителни допълнителни средства за отбрана е много трудно на практика", каза служителят, като посочи многобройните пречки, които засягат европейските държави.
Сред тях са неефективното планиране на отбраната, недостигът на суровини за производство на оръжия и боеприпаси, дългите процедури за възлагане на обществени поръчки и ограниченият производствен капацитет, чието разширяване може да отнеме години. "Реалните разходи за отбрана ще се увеличат в някакъв момент, но това ще отнеме поне няколко години - при условие, че съществуващата политическа воля е устойчива", добави служителят.
Вчера Столтенберг подчерта пред журналисти в централата на НАТО в Брюксел, че въпреки направеното, "няма съмнение, че трябва да направим повече и трябва да го направим по-бързо". "Темпото сега, когато става въпрос за увеличаване на разходите за отбрана, не е достатъчно високо", каза той. "Моето послание към съюзниците е, че приветстваме това, което са направили, но те трябва да ускорят, трябва да постигнат повече в един по-опасен свят." На практика посочената цел от 2% от БВП като разходи за отбрана вече се приема за необходим минимум, а не като таван.
Многостранни предизвикателства пред сигурността
Експертите предупреждават, че процентите далеч не са единствената мярка, която има значение, докато алиансът се бори с развиващите се заплахи за сигурността. Дебатът за двата процента "поставя по-голям акцент върху вложенията в колективната сигурност на алианса, а не върху резултатите", казва Шеймъс П. Даниелс, анализатор на бюджета за отбрана в Центъра за стратегически и международни изследвания - базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
"Членовете на НАТО трябва да инвестират съответните средства за отбрана", каза той, "но трябва да се съсредоточим повече върху това дали съюзниците осигуряват съвременни способности и сили, необходими за усилията за колективна сигурност." Друг европейски дипломат призна пречките на този фронт, като например това, че Германия все още не е докоснала новия си фонд за военна модернизация на стойност 100 млрд. евро. А някои съюзници инвестират в скъпоструващо оборудване, докато нямат достатъчно сили за евентуални операции.
Но дипломатът посочи и няколко фактора, които тласкат напред европейските инвестиции в отбраната - включително икономическите ползи от харченето на пари за отбрана и възможните политически промени в САЩ. И макар че официални лица и експерти очакват Вашингтон да продължи да играе водеща роля в рамките на НАТО, се признава, че независимо от това кой е в Белия дом, вниманието на Америка ще се насочва все повече към Азия.
Макар че сегашната американска администрация силно подкрепя НАТО и изразходва огромни средства за подпомагане на Украйна, някои гласове - включително републикански претенденти за президентския пост - поставят под въпрос тези разходи. Войната на Русия в Украйна "промени възприятията и всички разбират, че [САЩ] имат други приоритети, а не Европа", отбеляза вторият европейски дипломат.
Съществуват "опасения", каза дипломатът, свързани с евентуално "завръщане на републиканците". Данните в доклада на Столтенберг показват, че Хърватия и Франция са най-близо до постигането на целта от 2 %, като всяка от тях отделя по около 1,9 % от БВП за отбрана. На опашката се нареждат Белгия, Испания и Люксембург, чиито разходи за отбрана са под 1,2 % от БВП.
Общите военни разходи на НАТО през 2022 г. се оценяват на над 1 трилион щатски долара. Очаква се лидерите на НАТО да договорят нова цел на срещата на върха във Вилнюс, Литва, през юли, а Столтенберг заяви, че 2 % от БВП вече трябва да се разглеждат като минимум, а членовете да се стремят да напредват по-бързо, отколкото досега, за да достигнат по-високи нива, съобщи Ройтерс. "Ще се застъпвам за по-амбициозно обещание от това, което поехме през 2014 г.", каза той. "Ако през 2014 г. е имало нужда от увеличаване на разходите за отбрана, то сега това е още по-очевидно."